Джулия Барет - Дързост

Връщането им в Лондон бе решено почти веднага след раждането на тяхната племенница, когато бе възможно според добрия тон. Мисис Хърст бе споделила, че тя не би могла „…да издържи и минута повече в присъствието на онази жена“. Ставаше дума, разбира се, за другата гостенка на семейство Бингли, мисис Бенет, от която силно се дразнеше.

— Аз съм в състояние, скъпа сестро — довери мисис Хърст на мис Бингли, — да се отнеса снизходително към грубостите й, към нейните изстъпления на радост при вида на внучката й, към досадното й любопитство по отношение на имота на нашия брат. Но това, че тя се осмелява да интимничи с нас, не би могло да се понесе!

— И тя става все по-дръзка, скъпа Луиза — съгласи се Мис Бингли, оживена най-после от тази чудесна тема за разговор, — при все, че ние заявихме отрано и ясно нашите изисквания. На Джейн Бингли ние по неволя причиняваме страдания, но въпреки недостатъците на възпитанието си тя е лика-прилика на Чарлз. Но да бъдем принудени да седим на масата заедно с нейната майка е повече, отколкото роднинските задължения изискват.

Смехът на сестрите след тези думи им достави удоволствие, каквото рядко получаваха в компанията си.

Сега, след като се бяха завърнали в Лондон, чудесно прекараното време в насмешки срещу провинциалните навици ги сближи, а това единомислие между тях бе най-приятната част от сестринската им обич.

— Какви черни и недодялани стават ония в провинцията — продължи любимата тема мис Бингли. — Кълна се, че за малко да объркам най-голямото момиче на семейство Монтегю с някоя доячка. В Академията по-скоро бихме излезли да се поразходим на слънце, отколкото да играем на крикет.

По време на юношеските си години мис Бингли бе посещавала една от първите семинарии в града. Сестра й, която не бе имала тази възможност, тъй като бе навършила необходимите години малко преди баща им да се сдобие със знатната титла, във времето когато търговията му даде възможност да си я купи, побърза да отвърне:

— Моят съпруг — започна тя ентусиазирано — винаги казва, че няма такова възпитание, което да сближи двата свята. Селските хора са прости и той например не е в състояние да ги проумее. Но изискванията на мистър Хърст са високи — той е учил в Оксфорд.

Мис Бингли, в желанието си да избегне колкото се може по-бързо темата за съпружеството, както и нейната сестра — темата за образованието, с удоволствие отклони разговора към работата им в Лондон.

— Колко по-приятно е да се върнеш в града — възкликна тя въодушевено. — Сигурно започваш да разбираш, сестро, колко неотложно бе идването ни в Лондон. Не само моят гардероб изисква внимание, Луиза. Спомни си и за твоите завеси. За да сме сигурни, че те ще са най-красивите, които някога са виждали в Уилтшир, трябва волю-неволю да се посветим на магазините за ленени платове.

Мисис Хърст, удовлетворена от себеотдаването на сестра си, побърза да отвърне с подобаваща топлота. Тя, от своя страна, увери Каролайн, че ще положи всички усилия, за да им осигури места в театъра Друри Лейн за събота, за да не се окаже, че не е останала свободна ложа.

— Много е досадно, че в последно време Кийн е толкова на мода! Само преди една седмица лейди Графтън не могла да намери никакви места и била принудена да отиде на друга пиеса в Литл Тиътър. Евтина пиеса, лошо изпълнение и нямало нито един човек от нейната класа в салона.

Натоварени с такива тежки задачи, двете сестри се предпазиха от нещастието да се осланят поотделно на силите си. Освен това Каролайн Бингли чувстваше свои собствени душевни терзания, за които не бе казвала нищо дори на сестра си. Разбра, че красивият капитан Хейууд е заминал от имението на сър Джефри в Розингс и нещо повече — след това щял да се отправи за Лондон. Тези новини представляваха за нея огромен интерес.

Мистър Хърст скоро се присъедини към тях. След като любезно прие чаша чай, с неочаквано за него оживление той им разказа за учудилия го инцидент в дома на мистър Дарси наблизо. Мистър Хърст се отбил у техния съсед и когато му казали, че той не е в къщи, с удивление открил там мисис Анзли, бившата гувернантка на семейството, която сега живеела в дома. Настроението на госпожата било великолепно. Той я поразпитал за причините на тази радост, при което разбрал, че бившата й господарка, Джорджиана Дарси, неочаквано пристигнала да види брат си. Според него това карало мисис Анзли да бъде преизпълнена с радост, а човек би си помислил, че се е сдобила с куп пари.