Джулия Барет - Дързост

— Без съмнение тя е точно такава — отбеляза нейният брат с въздишка. — Но вие, мисис Гарднър, която добре познавате помислите на младите, най-добре знаете, че нито чарът, нито интелигентността могат да заменят женската кротост. Самото й необичайно идване тук е недопустимо. Нашата леля Катрин, трябва да се знае, е една изключителна жена. Оказва се, че тя е разговаряла със сестра ми малко строго. И какво е направила мис Джорджиана в отговор — скочила и дошла в Лондон. Нещо повече — тя очаква да й простя за тази й постъпка. Радвам се, че е тук, но такова поведение от една млада лейди е некрасиво и аз не намирам прошка за него.

— Трябва на всяка цена да се има предвид благоприличието, разбира се — съгласи се мисис Гарднър. — Но смея ли да ви уверя, мистър Дарси, като човек, чиито напреднали години са му дали опит със своенравните млади госпожици, че подобни нежни цветя трябва да бъдат отглеждани с любов? Джорджиана, както ме уверява Елизабет, е надарена с невероятен усет, с превъзходни качества. Каквото и да правите, те не бива да се погубят.

— Както всъщност и става — отговори той, откривайки скоро, че е в състояние да се довери на мисис Гарднър повече, отколкото дори на съпруга й. Затова продължи малко по-разпалено: — Уверявам ви, мадам, че се чувствам в тази ситуация съвсем объркан. Помислите на младите госпожици са непознати за мен, майка ми почина, когато бях още момче, а сестра ми, колкото и много да я обичам, доскоро бе твърде малка, за да ми прави истинска компания. С една дума аз прекарах юношеските си години в обкръжението на млади хора единствено от моя пол, другият, до ден днешен, остава за мен загадка. Моята Елизабет ме научи на много, почти всеки ден откривам колко малко съм знаел за света. Сигурно това обучение трябва да трае цял живот. Влиянието на моята жена въздейства не само на мен. Наблюдавам как самата Джорджиана се извиси, тя бе едно боязливо създание, плахо при появата си в обществото. Преди не повече от две години, както и вие самата си припомняте, тя не бе в състояние да поръча сервирането на обикновен чай. Честно казано, обаче, нейният стремеж да чете още от малка я тласна към прочувствени и драматични стъпки. А сега, когато има подкрепата на моята въодушевена съпруга, тя става напълно неуправляема. Положението в Пембърли бе трудно. И ето я сега в Лондон, докато Елизабет е в Дарбишър, а на мен, скъпа мисис Гарднър, дори и на ум не ми идва какво да правя тук с нея.

Мисис Гарднър би се усмихнала, виждайки го толкова умислен от един обикновен младежки изблик на чувства, но разбра, че той изцяло бе погълнат от проблема, затова се въздържа и отговори сериозно:

— Моля ви, успокойте се, скъпи мистър Дарси. Прекомерните емоции всред младите могат да се окажат мъчителни за техните родители, но с подходящи напътствия те се оказват истинския материал, от който се раждат най-изисканите мъже и жени. Джорджиана, както предполагам, няма нищо лошо наум и ако понякога се държи предизвикателно, тя съвсем не това има предвид. В противен случай аз бих се разколебала дали да подкрепя независимостта на вашата сестра.

И не след дълго мисис Гарднър получи възможността да направи по-категорично заключение, тъй като се появи самата млада лейди. Мис Дарси наистина влезе с неподправен порив, чудесен цвят на лицето и приповдигнато настроение, радостна да види лелята на Елизабет отново, тъй като отдавна не я бе виждала в Пембърли… и не е ли Лондон прекрасен през пролетта… При тази гледка дори и нейният брат, против волята си, не можа да се сдържи и се зарадва.

Що се отнася до мисис Гарднър тя едва можеше да прикрие удивлението си. Елизабет бе й писала колко е пораснала Джорджиана, но тази жизнерадостна млада дама се оказа нещо съвсем различно от плахото момиченце, което тя бе видяла за последен път в Пембърли преди две лета. Нейното изражение бе открито, речта й — макар и непретенциозна, носеше удоволствие на всички.

Мистър Гарднър, който тъкмо се завърна в стаята, бе очарован:

— Толкова дълго време мина от нашата последна среща — заговори той развълнуван още с влизането си. — Но годините, ако мога да кажа така, мис Дарси, са ви били само от полза, за да разкрият в пълната светлина онова, с което природата щедро ви е дарила. От сватбата на Елизабет мисис Гарднър и аз много пъти решавахме да посетим Дарбишър, но винаги се намираше някое служебно задължение, което да ни спре. Сега съм решил — поклони се той към Джорджиана, — че те повече няма да могат да ни задържат.