Джулия Барет - Дързост

— Това задължение, скъпа сестричке, поверявам в твоите ръце. Напълно сигурен съм, че посещението ти ще зарадва мисис Спенсър. И след като отидеш в дома й, можеш да измислиш някакъв простичък начин, за да помогнеш да се облекчат мъките й. Уви, колко ли различни намира тя квартирите на Джермин Стрийт от покоите си в Пембърли…

През последните дни мистър Дарси често се връщаше мислено в Дарбишър. Прекалено дълго вече той бе далеч от дома си и от обичната си съпруга, нетърпението му да се върне при нея нарастваше с всеки ден. Неговите делови занимания му отнемаха много повече време, отколкото някой би могъл да предполага и той жадуваше да види отново своята Лизи.

В следващите мигове мистър Дарси задържа поглед върху сестра си, а когато заговори отново в гласа му прозвуча мекота:

— Надявам си да си в добро настроение да ни направиш компания по време на чая, защото днес след обяд очаквам един гостенин от Дарбишър.

— Наистина ли, скъпи братко? Кой може да е това? Най-искрено се надявам да не е мисис Монтегю!

— Подобно неуважително отношение, мис, би било по-добре да запазите за подходящ случай — отвърна брат й, но побърза да добави с усмивка: — Макар да си признавам с известно облекчение, че не е тя. Човекът, за когото говоря, е далеч по-желан гостенин.

— Далеч по-желан?! Може би това е тя, моята снаха Елизабет?

— Не е тя — отговори той с въздишка. — Въпреки всичко той ще ни донесе вести от нея. Става дума за Джеймс Лий-Купър, когото самият мистър Наш е поканил в Лондон, за да се консултира с него за строежа на една къща във формата на полумесец. Оказва се, че нашият млад архитект е ценен все повече и повече във висшите кръгове.

— Не дотолкова, надявам се, та да изостави нас и Пембърли преди да го промени напълно според нашия вкус. Не се опасявам, че тези нови похвали могат да го направят надменен, той вече е успял да стане такъв. Братко, даваш ли ми съгласието си да взема файтона?

Така двете дами потеглиха към Джермин Стрийт, за да потърсят своята стара приятелка. Пътят до дома й не бе дълъг, но улиците бяха така задръстени от амбулантни търговци и минувачи, че бяха станали непроходими пеша. Най-после в края на една лъкатушеща малка уличка те намериха търсения дом. Неговото нескопосно разположение и бедняшкия му вид ги натъжиха.

Когато си тръгнаха, след като успокоиха доколкото можаха старата учителка, Джорджиана слезе опечалена по тясното стълбище, покъртена от нерадостната съдба на своята приятелка. И още — в нея, под влиянието на току-що видяната тъжна гледка, бе пораснала решимостта да облекчава страданията на другите хора, доколкото това бе по силите й и да преценява по-правилно своите дребни несгоди.

Щом стигнаха до улицата, двете дами с учудване откриха, че тя е задръстена от добре облечени джентълмени, които излизаха от съседния клуб и подвикваха един на друг кой колко е спечелил от нощните залагания на туист и макао. Наложи се за няколко минути да се скрият под навеса на един от близките домове.

Най-после тълпата се разпръсна и те бяха готови да потеглят, но намерението им отново бе осуетено от появата на една позната фигура. На ъгъла на улицата застана джентълмен в моряшка униформа, той като че ли очакваше някого. Джорджиана се дръпна назад слисана. Не можеше да бъде никой друг, освен капитан Томас Хейууд.

Изненадата на капитана от срещата им бе още по-голяма. Лицето му изведнъж промени цвета си, чертите на лицето му се изкривиха от тревога:

— Мис Джорджиана Дарси, не вярвам на очите си — извика той, но бързо се окопити и добави с по-спокоен глас: — Колко странно… макар и много приятно… да ви видя тук в тази част на града. Аз самият рядко се появявам тук. Това е, осмелявам се да кажа, далечен призив, далеч от Бонд Стрийт и Гросвенър Скуеър. Какво за бога е могло да ви доведе в такъв скверен квартал?

Капитанът склони с такава нежна загриженост глава към нея, че тя съвсем забрави да се учуди какви дела решава тук самият той.

— Уви, нищо добро — отговори Джорджиана. — Дойдох да навестя бившата си учителка, съсипана от болести и беди. Вдъхнах й още малко желание за живот, но се опасявам — въздъхна тя, — че дните й на земята вече са преброени.

— Вашето нежно сърце ви прави чест. Много са онези, които не ги е грижа изобщо — но изведнъж лицето му отново промени цвета си и той заговори бързо: — Скъпа мис Дарси, не пренебрегвате ли себе си от многото грижи за останалите? Вие сте бледа за съжаление. Позволете ми незабавно да ви изведа от това място в Грийн парк. Кестените през този сезон са необикновено красиви. Хайде, няма да приема отказ, тръгваме заедно още сега.