Джулия Барет - Дързост

— С времето и те ще прогледнат, мистър Дарси — отговори Лий-Купър. — Талантът на мистър Наш не бива да се подценява. Лондон в неговите ръце става по-хубав от всякога. Ние архитектите трябва да смятаме себе си за щастливци, защото сме свидетели на такива грандиозни обновления. Но, както се вижда, не сме единствени в стремежа си да изграждаме. В наше време всички си въобразяват, че са специалисти по архитектура, независимо дали наистина са такива.

— Наистина — присъедини се със смях към мнението му мистър Гарднър, — изглежда, че всяко семейство с претенции за положение в обществото е обзето от духа, по-скоро от манията, да конструира. Вече се смята за лош тон някой да се обърне към специалист за работа по къщите ни.

— Напълно сте прав. Практикантите превръщат в посмешище нашата професия — продължи мисълта си Лий-Купър. — Ами съвсем наскоро един млад мъж, в крак с модата, ако не се лъжа роднина на вашата леля, мистър Дарси, ме подтикваше да построя птичарник с екзотични видове от цял свят за вас в Пембърли. Убеждаваше ме, че нито един лондончанин не се е лишил от подобна красота.

— Вие имате предвид капитан Томас Хейууд, нали — намеси се заинтригувано мисис Гарднър, която ги слушаше внимателно. — Като каква изискана особа се представи той на музикалната вечер, Джорджиана. Мистър Гарднър и аз решихме през някоя от следващите седмици да го поканим на гости. Ще се видите ли с него скоро?

В този момент нейната млада гостенка не би могла да получи по-неприятен въпрос. Тя вдигна глава и отговори, че не вярва да се срещат известно време.

— Няма да се срещате? — удиви се мистър Гарднър. — Това е странно, той изглежда има изключително топли чувства към вашето семейство и към вас самата. Но тези морски мъже са неукротими, вечно скитат някъде. Предполагам, че е напуснал Лондон по работа или в Довър, или в Портсмут.

Джорджиана не знаеше накъде да отклони погледа си. Ако зависеше от Дарси, той би предпочел да не говори за сутрешната новина, но разбра, че точно в този момент не бива да я крие:

— Днес научихме една изненадваща вест. Както изглежда капитанът наистина е напуснал града, но не с такава задача, каквато вие предполагате, сър. Той е уговорил Каролайн Бингли да избяга с него. Предполагам, че сте имате привилегията да разберете за тяхното познанство.

Така той би завършил своето обяснение, но простосърдечната мисис Гарднър не можеше да се сдържи:

— Капитанът и Каролайн Бингли? — възкликна тя. — Вие не говорите сериозно. Мислех си… няма значение. Кога се е случило това? И къде са могли да забягнат?

— Аз зная много малко за случилото се — отговори Дарси хладно. — Ако става дума кога са напуснали града, предполагам — миналата нощ. Що се отнася до това къде са могли да отидат, предполагам в родното село на капитана, което разбрах, че е Уолингфорд. Повече не зная, нито пък се интересувам.

Сервирането на пая от плънка с дивечово месо бе посрещнато с облекчение от цялата компания. Но след известно време мистър Хю Джонс, който седеше от дясната страна на Дарси, тихо го запита:

— Простете ми волността, сър, но дали съм ви разбрал правилно, че този капитан Хейууд, същият офицер, когото видях във вашата гостна, е от Уолингфорд в Хърдфордшър?

— Така предполагам — отговори Дарси. — Макар че джентълменът е роднина на покойния съпруг на леля ми, аз почти не го познавам, а и последният инцидент потисна желанието ми да науча нещо повече за него.

— Не се съмнявам, че решението ви е много мъдро — отговори с печална нотка в гласа младият поет и без да каже нито дума повече потъна в своите мисли.

През това време Джеймс Лий-Купър наблюдаваше с тревога потиснатата Джорджиана. Сега разбираше колко необмислени, колко прибързани са били неговите думи, от които започна разговора за Томас Хейууд. Лий-Купър бе човек с открит и искрен характер. Някои хора с по-малко способности от неговите, може и да имаха нужда да си проправят път с лицемерие и привидно любезни приказки. Но той бе сигурен в своя талант и дори наум не му идваха такива непочтени дреболии. За щастие по-голямата част от Англия споделяше неговата увереност в способностите му. Неговото откровение често предизвикваше у останалите учудване, дори раздразнение. Знаеше, че неведнъж тази негова черта бе предизвиквала досадата на мис Джорджиана Дарси, но не изпитваше удоволствие от състоянията й, причинено от техните словесни двубои.

Този негов последен изблик на хумор, изказан единствено, за да развесели компанията и да види отново руменината по лицето на младата дама, неочаквано й бе причинил болка. Усещането за болката на който и да е човек предизвикваше в него огорчение, а когато виждаше, че страда Джорджиана, не можеше да го понесе.