Джулия Барет - Дързост

Вестта, която Лий-Купър без да иска показа на бял свят и от лицето на капитан Томас Хейууд бе свалена маската, за да се разбере, че той, както подозираше Лий-Купър, е един негодник, не се оказа изцяло неприятна за архитекта. Но за да се оцени неговата преданост към мис Дарси, трябва да отбележим, че в мига, в който неговият съперник се дискредитира пред всички, той изпита за кратко време въодушевление и веднага след това бе обзет от много по-голяма тревога за нея. Младият мъж се обърна към Джорджиана и се постара не да я дразни, а да я успокои, като потърси най-меките изрази:

— Не ви ли се струва, че в Лондон обстановката става все по-потискаща, мис Дарси — заговори й той с необичайно приветлив тон. — Мисля, че жадувате да усетите отново прохладния свеж въздух на Дарбишър. Аз се връщам през следващата седмица в Пембърли и с удоволствие бих ви предложил моята карета, ако имате желание да ме придружите. Конете ми ще ви върнат там за два дни.

Но Джорджиана не можеше да понесе съжаление, още по-малко неговото.

— Благодаря ви, сър — отговори тя припряно, — но аз не се влияя от времето, където и да съм. Когато реша да се върна в Пембърли, то това ще бъде в компанията на моето собствено семейство и с една от нашите карети, които, мога да ви уверя, пътуват достатъчно бързо, точно според моя вкус.

Думите й бяха произнесени с такава надменност, че Лий-Купър се отдръпна съвсем потиснат.

Скоро след вечерята дамите се оттеглиха в гостната. Джорджиана добре съзнаваше, че нейното нещастие я бе подвело да се отнесе зле с мистър Лий-Купър, но реши да не се измъчва с разкаяния за грешката си. Предпочиташе да се заеме с по-приятните разсъждения за неговата собствена нетърпимост.

— Ако знаехте, мисис Гарднър — започна тя разпалено, когато двете се настаниха, — на какви изпитания съм подложена от онзи млад мъж, с когото току-що разменихме няколко думи. Неговата надменност е непоносима; неговите мнения — макар някои да не са безинтересни — са непоколебими. Той е специалист във всяка област. И вие бяхте свидетелка по какъв досаден начин се държи той с мен, сестрата на неговия господар. Аз наистина вярвам, че той се смята за неотразим! Макар и да приемам самочувствието му и неговата интелигентност, някой би казал дори гениалност, те едва ли могат да извинят неговото нетърпимо поведение.

Тя потърси спокойна съгласието на мисис Гарднър, но другата дама помълча известно време с печално изражение и най-накрая заговори:

— Аз, скъпа Джорджиана, обикновено не мога да се държа така открито и сърдечно, както би ми се искало, с един млад човек, когото познавам отскоро. В случая ти.

Но тъй като вярвам във взаимните ни приятелски чувства и още повече зная, че Елизабет те приема като родна сестра, ще ми позволиш да разговарям откровено, тъй като съм сигурна в доброто ти сърце. Скъпа моя, как можа така арогантно да срежеш този млад мъж?

Джорджиана се изчерви, но предпочете да подмине думите й:

— Уверявам ви, скъпа мадам, не е нужно така да се страхувате за чувствата на мистър Лий-Купър. Той е защитен от всякакви нападки. Помислете си, скъпа мисис Гарднър, колко често ни припомнят, че „повечето цветя са родени да цъфтят невиждани от никого“. Мога напълно да ви уверя, че тази особа, достигнала признанието, което има, едва ли може да усети безпокойство. Ако изобщо е чул думите ми, би ги възприел като шега.

— Внимавайте, скъпа Джорджиана — продължи другата дама все още със сериозен израз на лицето, — да не би да отдавате твърде голямо значение на социалното положение. Зная какво говоря. Семейството, в което съм родена, е на по-високо стъпало в обществото от семейството на моя съпруг. И единствено поради тази причина те винаги се смятаха за по-висши създания от него. Не само заради чувството на принадлежност към по-висша класа, към която те самите могат да имат малко заслуги, но и във всяко друго отношение. Прекалено често виждах как го подценяват. Моята собствена скъпа майка дори сега възприема моето омъжване като нещастен случай. А аз досега не съм виждала някой, който да може да се сравни с мистър Гарднър, нито пък смятам, че съм могла да бъда омъжена по-щастливо, отколкото сега, независимо от всичките имоти и титли, които Англия би ми предложила. Аз, скъпа моя, съм най-щастливата всред човешките създания. Но това между другото. Ти си тази, за която говорим в момента и за твоето поведение към мистър Лий-Купър. Той е превъзходен млад мъж. Роден в затънтена среда, той все пак, благодарение на своите необичайни способности, подпомогнати от изключителното му трудолюбие, си е пробил път до завидно положение. То му носи уважение. Неговото мнение е високо ценено, от най-изтъкнатите хора в страната. И още, за разлика от прекалено много други, издигнали се до неговото положение, той не се е възгордял, охотно разказва, както можах а забележа тази вечер преди вие да пристигнете, за ежедневните занимания на майка си и сестра си в Нортъмбърланд, както и за изключителните постижения на мистър Наш тук, в Лондон. Само заради тези неща, ти, родена и израснала сред всичките облаги, които обществото и образованието могат да дадат, би трябвало да го цениш. Има нещо много по-важно дори и от тези качества — неговата искреност. Забелязах, че неговото държание може в някои случаи да се стори обидно. Но тази вечер, когато те заприказва, намеренията му бяха съвсем приятелски. Много бях разочарована от теб, че му отговори така грубо. Да разговаряш така с когото и да било, съвсем не ти приляга, без значение кой е той. И особено с мистър Лий-Купър, толкова премерен в отношението си към теб в този случай и с такова искрено желание да те зарадва!