Джулия Барет - Дързост

Господи, колко се смях, когато Каролайн и аз си пожелахме лека нощ. А по-късно я чух да се измъква от къщата, на пръсти, изплашена, според мен, че може да се сблъска на вратата с мистър Хърст, който се връща от залаганията.

Но тя имаше късмет, тъй като мъжът ми не се върна до първи петли, нали, любов моя? И най-доброто от всичко е, че тя сигурно вече е омъжена жена. Помислете си само, мис Дарси, толкова години да е в Академията и накрая да се омъжи без венчално було. Докато за моето се говори цял сезон… в някои райони на Йоркшир и досега се говори. Но, както каза мистър Хърст, когато му разказах всичко, след завръщането му: „Твоята сестра, любов моя, стигна и надмина възрастта си за женене преди няколко години. Нейното семейно щастие не може да чака до булото.“ Не беше ли така, любов моя? Какво ще кажете сега вие, мила, за станалото? Но добре ли сте, мис Дарси? Изглеждате бледа. Колко навреме вашата мисис Барбър носи чая.

Джорджиана бе в състояние да сдържи чувствата си само докато гостите захлопнаха вратата. След това мъката я завладя. Тя, която само преди половин час бе възторжена, не можеше да си представи, че някога ще бъде отново щастлива. Капитан Хейууд — доскоро редом до нея и така предан в чувствата си — бе избрал друга.

В ушите й още звучаха думите на мисис Хърст: „Учудвам се, че вие не сте забелязали, след като капитанът така дръзко последва Каролайн чак до Лондон.“ Да преследва Каролайн! И през цялото това време Джорджиана си бе мислила, че тя е онази, която той търси. Всяко едно възпоминание й причиняваше ново унижение и болка. Възможно ли бе да е разбрала напълно неправилно отношението на капитана? И все още ли разбираше така малко, че да греши, смятайки себе си за обект на неговото възхищение?

С каква прецизност обуздаваше тя чувствата си, за да се окаже измамена отново! Беше време, когато Джорджиана бе наивна, слушаше всяка казана дума и я приемаше за чиста монета. Никога нямаше да забрави как това едва не я доведе до нещастие. Но с капитан Хейууд тя бе започнала да вярва отново в способността си да разбира хората, да усеща отново сладостната увереност, че нейната обич е изразена не съвсем разумно, но както подобава и ясно. Семейството на капитана и положението му в обществото бяха забележителни и освен това отношението му към нея бе така необичайно нежно. И ето ти сега това. Той никога не е възнамерявал да спечели обичта й. Бе избягал и то с Каролайн Бингли. Джорджиана не знаеше от коя болка я боли повече — от неговото предателство или от собствените й погрешни съждения.

В главата й настъпи такава бъркотия, че от нея можеше да се появи единствено главоболие. Тъкмо се канеше да се върне в стаята си, когато чу шума от каретата на брат си. Колко й липсваше сега Елизабет. Само ако снаха й беше тука да я изслуша и да я утеши. Фицуилям Дарси, Джорджиана го знаеше, я обичаше с цялото си любящо сърце. Но от него не се чуваха лесно утешителни думи. Освен това, мисълта, че би могла да се изпусне пред него за това ново унижение, й бе непоносима. Но преди още да успее да се скрие от погледа му, той вече бе на прага.

— Скъпа сестро — влезе той с приповдигнато настроение, — наистина е привилегия да се запознае човек с такъв ум като мистър Наш. Какъв талант притежава той, какво перспективно мислене! И с какво уважение се отнася към нашия приятел Лий-Купър. Още тази вечер ще можеш да чуеш повече за нашата среща. Поканени сме на вечеря у семейство Гарднър заедно с него и с приятеля му Джонс. Но, Джорджиана, ти си пребледняла — забеляза той едва сега състоянието й. — Да не би да си болна? Случило ли се е нещо?

— Да… не… да — запелтечи горката Джорджиана объркана. — Страхувам се, че съм болна и моля да ме извините да не вечерям с всички този път. Още сега ще отида в стаята си.

— Това не е обичайно за теб, скъпа сестро — огледа я той по-внимателно. — Може би твоето неразположение има нещо общо с посещението на мисис Хърст, нашите карети се разминаха на ъгъла. Тя изглеждаше по-доволна от се себе си от всякога.

— Не, в никакъв случай — побърза да отговори Джорджиана. — Цяла сутрин не ми е добре. Но, признавам си, че мистър и мисис Хърст наистина идваха у нас и донесоха някои не безинтересни новини. Изглежда мис Каролайн Бингли е избягала, тя ще се омъжва и не за някой друг, а за нашия капитан Томас Хейууд. Не си ли удивен?

— Избягала? С капитана? Мили боже! Не може да бъде! Трябва да са ти предали неточно.