Илейн Барбиери - Непорочност

— Означава, че не умееш да виждаш очевидното, когато е скрито зад фалшива усмивка.

Частити сякаш замръзна.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че мистър Джеферсън не е бил искрен?

Рийд стисна поводите на конете с такова ожесточение, че кокалчетата на ръцете му побеляха.

— Да, и това е само част от всичко.

— Какво, за бога, се опитваш да ми кажеш?

— Той те желае, Частити!

Частити трепна, а лицето й се обля в гъста руменина.

— Грешиш! Той просто е любезен и загрижен. Нали говори с него! Той е истински джентълмен!

Рийд преглътна язвителния отговор, който напираше на устните му.

Изведнъж лицето на Частити се смекчи.

— Сигурно трябва да се чувствам поласкана, задето ме намираш толкова желана. — Руменината по бузите й се сгъсти. — Ти си предубеден, Рийд, заради всичко онова, което се случи помежду ни. Виждаш ме в различна светлина, а за другите мъже аз съм просто жена. Мистър Джеферсън просто се държа дружелюбно.

— Ще трябва да ми повярваш, Частити — отвърна Рийд. — Стотици пъти съм бил свидетел на това. Знам какво видях в очите му.

— Грешиш.

— Напротив.

— Не искам да споря с теб, Рийд. Но и не искам заради мен да се държиш грубо с мистър Джеферсън. Обещай ми, че няма повече да се държиш така.

— Не мога да ти обещая.

— Защо си толкова упорит?

Рийд стисна безмълвно зъби.

— Няма да ми отговориш, така ли?

Частити се пое дълбоко дъх, щом отговор отново не последва.

— Къде ще спрем за през нощта?

— Няма да спираме.

Частити го погледна слисана.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ще пътуваме и през нощта.

— Но вече притъмнява. Нищо няма да виждаме!

— Нощта е ясна, и освен това има пълнолуние. Ако се наложи, ще вървя напред с факлата, а ти ще управляваш фургона.

— Това е нелепо!

— Нямаме избор.

— Нямаме избор? Заради мистър Джеферсън ли? Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Просто ситуацията се промени, Частити. Наоколо вече не е безопасно.

— Заради мистър Джеферсън… или заради онзи индианец? — Лицето й внезапно пребледня. — Нима… се боиш, че индианците ще ни нападнат?

— Не.

— Какво тогава?

Рийд отново премълча.

— Значи е заради мистър Джеферсън! — Частити тръсна буйно глава. — Какво ти става, Рийд? Та той е скотовъдец, като всеки друг! Изкарва си прехраната, като отглежда животни.

— Лъжеш се, Частити.

— Какво искаш да кажеш? — Неочаквано тя сграбчи ръцете му и ги разтърси силно, така че Рийд се видя принуден да спре конете. — Кажи ми!

— Добре! — Победен от обземащото го чувство на безсилие, Рийд изръмжа: — Все едно, рано или късно щеше да го разбереш! Името на този човек не е Джеферсън. Казва се Морган, Уил Морган. И не е скотовъдец като всеки друг, който се опитва да си изкара прехраната като отглежда животни. Той е престъпник, крадец на животни. Той отвлича стадата на хората, не ги отглежда, Частити.

— А ти откъде би могъл да знаеш всичко това? — промълви като насън Частити. — Той не те познава.

— По улиците на всички големи градове на Запад са разлепени негови снимки. Властите го издирват.

— Снимки…

— В Тексас го търсят за кражби на добитък… и за убийство.

— Убийство! — Частити притвори очи. Когато след миг го погледна отново, тялото й видимо трепереше. — Не, не ти вярвам. Сгрешил си. За теб тези земи са също толкова непознати, колкото и за мен! Онзи Морган, за който ми говориш, трябва да е някой друг, който просто прилича на мистър Джеферсън.

— Чуй ме, Частити! — Рийд разтърси раменете й потърси погледа й. — Не съм сгрешил. Това е Морган, няма никакво съмнение. Сигурен съм, защото от години съм по следите му!

— По следите му? — Очите й се разшириха от недоумение. И сякаш внезапно проумяла, Частити пророни: — Мистър Джеферсън не е мистър Джеферсън. Той е Уил Морган. — Тя повдигна смело брадичка, а гласът й потрепваше, когато го запита: — Това означава ли, че ти също не си Рийд Фарел? Кой си ти, Рийд?

— Частити, моля те…

— Ти не си свещеник, нали, Рийд?

Рийд се взираше напрегнато в очите й.

— Не, не съм.

— Кой си ти? Какъв си?

Рийд почувства надигащата се в тялото й истерия.

— Не се страхувай от мен, Частити, моля те — прошепна отчаяно той. — Името ми е Рийд Фарел, точно както ти казах.

— Човек на закона ли си? Това ли е?

— Не.

— Какъв си тогава?

Рийд стисна отчаяно раменете й.

— Аз съм ловец на глави.

Ръцете му доловиха тръпката, която премина по тялото й. Опита се да я привлече към себе си, но тя се бореше ожесточено.