Майлз Камерън - Червения рицар

— Добър ви ден — поздрави го ханджията.

Мъжът кимна и го огледа предпазливо. После очите му се плъзнаха по бронираните конници — никой не би искал да види толкова войници на едно място, особено далеч от дома.

— Какво мога да направя за вас? — каза той със силен акцент, а ханджията се усмихна приветливо.

— Съберете си багажа и си тръгвайте. И бавно пуснете водата да се оттече.

Очите на дърваря първо се разшириха, а после се присвиха.

— И кой сте вие?

Хората му започнаха да се събират, чу се зов на рогове.

Ханджията не докосна оръжията си.

— Аз съм ханджията на Дормлинг — рече той. — Дължите ми пари за един мост, че и отгоре. В тези долини никой не докосва гората без мое позволение, а и времето за сеч е ранната пролет, когато последният сняг още не се е стопил.

Капитанът цапна една муха.

Дърварят се намръщи.

— Тези гори са на всички. Земята е част от Дивото.

— Не. Тези Хълмове са част от владенията на дракона — отвърна Хаджията.

Дърварите се доближиха. Много от тях бяха въоръжени с копия и до един имаха брадви. Започнаха да се строяват като за битка.

Гавин слезе от седлото, качи се на бойния си кон с грацията на танцьор и извади огромния си меч.

Ханджията вдигна ръка.

— Спокойно, рицарю — каза той и отново погледна към дърварите. — Няма нужда от оръжия.

— Мъдро постъпваш, старче! — извика водачът им.

— Предупредих ви — каза ханджията, а мъжът се изплю.

— Плюя на предупреждението ти. Откъде накъде ще ни се бъркаш? А ако трупите ми са отнесли някой от мостовете ти… — Той сви рамене. — Гората е пълна с дървета. Построй си нов.

Ханджията огледа дърварите.

— Останете ли, ще загинете до един — каза той.

Думите му изглежда не ги трогнаха особено.

Ханджията обърна коня си и вдигна ръка.

— Да вървим — каза той и ги поведе в лек тръс, докато излязоха от долината и се изкачиха по следващия раззеленен хребет.

— Имам чувството, че избягах — каза Гавин.

Капитанът направи гримаса.

— Аз също.

Ханджията се обърна в седлото си.

— Ако драконът е в настроение, ще ги избие всичките, че и нас заедно с тях.

Тази нощ за пръв път спаха на открито. В околността имаше твърде малко трева за конете, така че закачиха платнени хранилки на муцуните им и ги напълниха с овес от дисагите на товарните животни.

Маг се загледа в Гавин, който готвеше вечерята и го избута встрани.

— Всеблаги Йесу — поклати глава тя. — Поне използвайте чист нож!

Алкеос се разсмя и отнесе готварските ножове до потока, за да ги изтърка с пясък.

Ханджията и хълминците изчезнаха в гората и се върнаха с две едри пуйки, а Гавин ги посрещна с две големи пъстърви.

— Както разбирам, по тези места няма много рибари — рече той. — Радвам се, че си взех въдицата.

Маг огледа птиците и рибата.

— Каквото сте уловили, ще си го изчистите — каза тя. — Аз съм готвачка, не слугиня.

Думите ѝ разсмяха капитана. Макар че цял следобед ѝ беше строил убежище и огнище, той не възрази и помогна на брат си да изчисти рибата. После изпиха останалото им вино на светлината на огъня.

— Утре — рече ханджията.

Тръгнаха по изгрев. Следващите няколко хълма бяха оголени, сякаш орда овце бе изпасла дърветата. Тревата се вълнуваше от вятъра като море, а баирите им се простираха като океан — от върха на всеки се виждаха още двадесет, заоблени като диплите на зелена вълна.

Маг вдигна ръка.

— Това орел ли е? — попита тя.

Далеч на изток се рееше огромна птица. Ханджията заслони очи и се вгледа, капитанът — също. Огромното създание беше много по-далеч, отколкото предполагаха. Той не откъсна очи от него, докато накрая осъзна какво вижда и сърцето му заблъска от ужас.

— Боже Господи — прошепна Маг.

— Божичко — рече Гавин.

— Това е драконът от Ерк — заяви ханджията.

Драконът беше по-голям от замък и се носеше на север, над хълмовете. Пред очите им титаничното създание зави и за миг огромната му, осеяна с шипове опашка ясно се открои на фона на северното небе, а гигантските му крила се разпериха от двете ѝ страни.

— Боже Господи — повтори Маг.

Беше удивително бърз. Капитанът не можеше да откъсне очи от него.

„Виж ти — обади се Хармодий. — Виж ти.“

Мъртвият магьосник звучеше дори по-потресен от живия капитан.

Буреносният вятър от крилете му отекна из хълмовете. Капитанът можа да го сравни единствено с грохота от огромните вятърни мелници в Гале. Драконът беше голям колкото хълмовете.