Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Противоречието „клиторен или влагалищен оргазъм“ се решава от вътрешната взаимозависимост между двете форми на възприятие в едно-единствено оргазмене изживяване, което може да бъде пробудено и тренирано. От многократно дискутираните спорни въпроси на този проблем още веднаж се вижда значителната роля, която играят психичните и нервните регулаторни механизми в сексуалната област.

Както и да се извършва половият акт, в интерес на телесното и психичното здраве на партньорите е да бъдат следвани някои хигиенни правила. (Трябва да се подчертае, че всеки от тях е задължен да се чувствува отговорен за здравето на другия.)

Под „хигиена“ разбираме всички мероприятия и начини на поведение, които са в интерес на здравето. Освен това тук спада и културата на междучовешките отношения, която опазва и укрепва телесното, душевното и социалното благополучие.

Половата хигиена започва с формиране на такава атмосфера на общуването, при която се зачитат индивидуалните особености и потребности на всеки от двамата партньори.

Натискът за сексуално общуване след бегло познанство противоречи преди всичко на човешкото достойнство и на разума. В една здрава дружба, създала вече общи интереси в много области на живота и затвърдила съзнанието за взаимно принадлежание, съществуват по-добри изгледи за двамата партньори, в т.ч. и за жената, да намерят удовлетворение в интимната близост. Доказаното взаимно уважение е първото условие за половата хигиена.

Съзнателният и отговорен избор на партньора и взаимното уважение водят до отказване от честа смяна и предотвратяват венерическите болести. През последните години в целия свят тяхното разпространение нараства скокообразно. Това се отнася особено за гонореята (трипера). Не е нараснал далеч по-рядко срещащият се, но свързан с по-тежки последици сифилис. От това нарастване е засегната и ГДР. Докато през 1969 г. на 100 000 жители 107 имаха доказана гонорея, през 1973 г. те вече бяха 239. Тези цифри за много страни са още по-високи — напр. в САЩ, Швеция и Дания през 1972 г. те са около 350–400.

Тези данни, макар по-ниски у нас, са тревожни и изискват проучване на причините и предпазни мерки. Без съмнение хората, които се сношават с много партньори, без да се замислят, застрашават себе си и главно другите.

„Хапчето“, употребявано от все повече жени, предпазва наистина от нежелателна бременност, но (за разлика от презерватива) — не и от венерически болести.

Външната чистота е тясно свързана с нравственото достойнство. Партньорът трябва да бъде посрещнат подобаващо. Личната хигиена — както общата, така и тази на половите органи, е условие за здрав полов живот. Нечистият и потен човек не се чувствува добре, след изкъпване е като новороден. Изисканият човек оказва по-силно еротично и сексуално влияние, отколкото нечистоплътният и небрежният. Това се отнася както за дрехите, така и за бельото.

След изкъпване става по-приятен не само допирът до кожата на любимия човек — свежият дъх на неговото тяло допринася също за еротичното му влияние. Между другото топлата вода нерядко оказва възбуждащо действие върху половите органи, тъй като увеличава кръвотока в тях.

Чистотата обаче не трябва да се превръща в идея фикс. Влюбените могат да прекарат прекрасни часове и без вана. Ако желанието им за незабавно отдаване е спонтанно и непреодолимо, настроението им може да се изпари, ако тепърва започнат да се сапунисват от главата до петите.

Приятната утринна топлина на тялото след сън може да се превърне в мощно полово дразнене; в такъв момент студеният душ действува охлаждащо и в прекия, и в преносния смисъл на този израз. Както навсякъде в живота и в любовта съществува опасност прекаляването да доведе до обратен на търсения резултат. Затова е важно да се намери подходящият момент и правилната мярка; до известна степен те трябва да се чувствуват.

Във всички случаи външните полови органи трябва да се поддържат в изрядна чистота. Във вулвата на жената и главно под клитора и зад малките устни, както и на главичката на пениса, предимно зад венечния ръб, при недостатъчна хигиена се отлага т.нар. смегма. Тя се образува от остатъци от урина, пот и кожни люспи. Когато смегмата не се измива, тя се превръща в хранителна среда за микроорганизми, които предизвикват възпаление. При полово сношение е възможно то да бъде предадено на партньора. Неприятната миризма на смегма може да потисне желанието на мъжа или на жената, още повече че при непринудената, страстна любовна игра те се приближават плътно един към друг. Поради всичко това всеки зрял човек трябва да измива всеки ден половите си органи и съседните на тях части на тялото. Който не е бил възпитан от малък по този начин, трябва незабавно да привикне с това. Сапунът не подхожда за нежните лигавици, затова само от време на време може да се употребяват, и то пестеливо, слабо алкални сапуни. Впрочем влагалището се самоочиства; промивките не са необходими, дори не са за препоръчване. Там обитават постоянно млечнокисели бактерии, които предпазват от навлизането на болестни причинители и така дезинфектират влагалището.