Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Повърхността на цялото тяло, но преди всичко т.нар. „ерогенни зони“, са достъпни за сексуална стимулация. Дразненията извън гениталната област (например на гърдите) са в състояние да предизвикат оргазъм при много малко жени. Затова е необходимо да се възбуждат чрез погалване тези части на външните полови органи на жената, които са особено чувствителни за сексуални възбуждащи импулси. Дори влагалището не е достатъчно чувствително при всяка жена за протичането на оргазмените рефлекси. Докосването на срамните устни и преди всичко на нимфите се възприема от повечето жени като извънредно силно възбуждащо и стимулира желанието за полово сношение.

Необходимо е да разгледаме по-обстойно местоположението на нервните елементи, които осъществяват оргазъма, защото често пъти мъжете малко се интересуват от него. Тези познания обаче са от голямо значение за удовлетворяването на жената. Този въпрос трябва да се изясни преди всичко, защото и при жените, и при мъжете по него съществуват погрешни представи.

Ако сексуално опитни жени бъдат анкетирани за това, къде локализират усещанията си при оргазъм, отговорът най-често е: около клитора и във влагалището. Според една наша анонимна анкета 56% от анкетираните жени локализират усещанията най-силно или само в клитора; 17% — във входа на влагалището; 20% — дълбоко във влагалището; 19% не могат точно да определят или са имали слаби усещания навсякъде; 19% са се почувствували най-силно стимулирани от дразнене на гърдите и 7% — от милувки на други места. (Някои са дали по няколко отговора, поради което сумата надхвърля 100%.)

Тези данни, които съответствуват на резултатите и от други подобни проучвания, ни принуждават да признаем голямото значение на клитора за сексуалната възбуда у жената.

Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална 8 8 Свързана с устата — от os, oris = уста (лат.) (б.ред.). , анална 9 9 Свързана с ануса — от anus = заден отвор (лат.) (б.ред.). и уретрална 10 10 Свързана с уретрата — от urethra = пикочен канал (лаг.) (б.ред.). фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“) 11 11 Тази теория е отхвърлена от съвременната наука (б.ред.). .

Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни.

Тези възгледи проникнаха и в популярната литература за брака. По този начин някои жени, които не са в състояние да достигнат до влагалищен оргазъм, намериха написано „потвърждение“ за своята полова студенина. Така нещастната жена, белязана от теорията като фригидна, започна да вярва в това, а заедно с нея — и нейният разочарован партньор. Читателите на силно повлияна от такива възгледи литература едва ли не бяха предупреждавани да не „разглезват“ клитора с продължителни и настойчиви ласки, за да не би този уж незрял клиторен оргазъм да се затвърди. По-добре било жената да се откаже от полово задоволяване няколко месеца или години, за да можела по-късно да изживее по-пълно блаженството на уж по-хубавия, по-зрял и по-цялостен влагалищен оргазъм.

Жените, задоволяващи се с „малоценния“ клиторен оргазъм, независимо от големия им брой бяха класифицирани в групата на фригидните, без да ги питат кой от двата оргазъма е по-добър.

Без съмнение отговор на този въпрос могат да дадат само жени, които са изпитали и двата вида оргазъм (влагалищния и клиторния). По време на консултации сме анкетирали жени, които познават тези две реакции и могат да разкажат за своите усещания. Повече от половината са усещали по-силно и по-приятно клиторния оргазъм; останалите дават такава оценка на влагалищния или не са забелязали разлика. Първият понякога се разпространявал по цялото тяло и продължавал по-дълбоко, докато другият бил по-концентриран и по-бързо достижим, но не и по-слаб. При повечето от анкетираните жени силата на оргазмената реакция и душевното удовлетворение не са зависели сериозно от локализацията на оргазъма, а от пламенността на влечението и от силата на желанието за прегръдка.