Пол Андерсън - Операция „Хаос“

— Почакай — рекох. — Колко ли ще ме оскубят тези пиявици?

— Сметката ще платят „Източниците“ или правителството. Те имат пари. Не са се сблъсквали досега с подобен случай. Възможно е страната да е заплашена от крах — тя се изправи. Мрачен поглед, сплъстени прави коси, същите дрехи, както и предишната нощ. Но тя пак беше капитан Грейлък от 14-и кавалерийски полк от армията на Съединените американски щати. — Не съм полудяла, докторе! Помислете какво следва от онова, което сте открили. Не е изключено Сварталф да ни даде някаква информация с какво се е сблъскал, естествено при положение, че не е в безсъзнание. Пък и в края на краищата, с него сме добри приятели и трябва да му помогнем по какъвто и да било начин.

Ашман се замисли.

— Добре — каза той.

Вече се канехме да приключим разговора, когато вратата на кабинета ми се отвори.

— Почакайте! — заповяда нечий глас. — Ей сега идвам!

Пред нас се изопна коравото кафяво лице и мускулестото тяло на Робърт Блестящия нож. Шефът на местното отделение на ФБР беше облечен със старомоден делови костюм. В неговата организация тези костюми са нещо като работна униформа. Накичената му с пера шапка сякаш искаше да помете тавана. Шише от издълбана тиква, което приличаше на полицейска палка, звучно го удряше по задните части при всяка крачка. Върху раменете му небрежно беше метнато одеяло. То и бузите му бяха изрисувани с изображения на орли, слънчеви дискове и бог знае още какво.

— Вие сте подслушвали — с обвинителен тон рекох аз.

Той кимна.

— Не бива да изпуснем нито един шанс, мистър Матучек. Доктор Ашман, ще се наложи да спазвате абсолютна секретност. Никакви консултации с шамани и знахарки, които не умеят да си държат езика зад зъбите.

Джини пламна:

— Чуйте…

— Ще излекуват котарака ви — със същия недопускащ възражения глас обеща Блестящия нож. — Съмнявам се, че може да се окаже полезен, но не бива да се пропуска и най-малката възможност. Сметката ще плати Чичо Сам. Доктор Ашман може да продължава да ръководи работата на групата си. Но искам на всички да им е ясно… Дявол да го вземе, сигурно им е ясно!… Че не бива да дрънкат повече, отколкото е необходимо. Почакайте в кабинета си, докторе! До един час към групата ви ще се присъедини оперативен сътрудник.

Докторът побесня:

— Колко време ще му е необходимо, за да се убеди, че всички специалисти, които съм поканил, са най-благонадеждни американци?

— Много малко. Ще се учудите колко много знае вече за тях. Ще се учудите и колко неприятности ще има всеки, който държи на правото си да разкаже на пресата или на приятелите си за по-нататъшната работа. — Блестящия нож саркастично се усмихна. — Днес любителите да подслушват притежават изключително хитроумна апаратура. — Той беше оставил вратата открехната и се чуваше как хората му шарят из къщата и си говорят полугласно. В стаята, кой знае защо, се усещаше силна миризма на киселина.

— Моля, седнете — опрял гръб на библиотеката, Блестящия нож внимателно ни опипваше с поглед.

Джини трябваше да направи огромно усилие, за да се овладее.

— Не ви ли се струва, че приличате на улични крадци?

— Обстоятелствата ни принуждават, мисис Матучек — каза фебереецът.

Джини прехапа устни и кимна.

— Може би ще се върнем на въпроса? — помолих аз.

Суровата жестокост се смъкна като ненужна маска от лицето на Блестящия нож.

— Осведомени сме, че вашата жена има известни подозрения — каза с такъв израз, че неволно помислих: може би и той има дъщеря? — Тя е вещица и сигурно всичко й е ясно. Но не желае да допусне тази мисъл, докато има някаква надежда, че отговорът може да не бъде толкова ужасен. Това не е обикновено отвличане.

— Ама разбира се!…

— Почакайте. Съмнявам се дали този случай изобщо се отнася към категорията „отвличане“. Възможно е той да излиза извън рамките на юрисдикцията на бюрото ми. Но, както спомена жена ви, тук до голяма степен са засегнати интересите на националната сигурност. Ще се свържа с Вашингтон, нека те решават. Пък дори въпросът да опре до самия президент. А ние сега-засега не трябва да клатим лодката.

Преместих погледа си от него към Джини. Видях отново ужас без форма, истински кошмар.

— Моля ви… — прошепна тя.

Ъгълчето на устата на Блестящия нож бързо и страшно се изкриви. Той заговори с равен и безцветен глас в скоропоговорка:

— Установихме, че всичката кръв е от котарака. Открихме слаби следи от ихор, тоест кръв на свръхестествено същество. Не самия ихор, а вероятно възникналите вследствие на неговото въздействие петна… По-полезни се оказаха дребните петънца и драскотини по пода. Не можахме да ги идентифицираме, те не принадлежат на нито едно от известните ни същества както от обикновения, така и от свръхестествения свят. А, повярвайте ми, във фирмата ни работят добри идентификатори. Най-важният факт е, че в къщата не е влизал никой. Проверихме всички възможни начини за проникване… Известни са ни множество подобни начини… Никоя от преградите не е счупена, свалена или продупчена, няма признаци за въздействие върху символите и предметите за защита: полетата им работят с пълна мощност, настроени са както трябва, капацитетите са в ред, никъде нищо не е нарушено. Ето защо никой и нищо не е могло да влезе през комина, да се промъкне през някоя цепнатина, да мине през стената, като се дематериализира. Или пък с магия да принуди пазача на детето да го пусне. Многозначителен е и фактът, че никой от съседите не е видял и не е чул нищо тревожно. Спомнете си за тъй нареченото второ зрение на кучетата пазачи и колко бързо се предава тревогата сред тях. Ако на вашата улица се появеше нещо свръхестествено с враждебна цел, те щяха да вдигнат такъв шум, та да събудят три квартала наоколо. А вместо това… Най-близките ви съседи съобщиха, че са чули нещо като бой на котки.