Пол Андерсън - Операция „Хаос“

— Не е изключено. Макар че пастор Карслунд от лутеранската църква „Свети Алаф“ би ме убеждавал в обратното — отбеляза Барни. — Списъкът ви обаче е твърде дълъг, за да изпълним всичко това за един ден.

— Разбира се, разбира се — Мармидон чак се разтресе от вълнение. — Ние постигаме задачите и целите си постепенно, стъпка по стъпка. „Но докато във вас има светлина, вие можете да бъдете деца на светлината.“ Това вероятно ще бъде единственият резултат от днешния ни разговор.

— Трудното е — рече Барни, — че искате да анулираме договорите, които сме подписали и за които вече сме получили аванс. Искате да престъпим дадената дума и да измамим онези, които са ни се доверили.

Тези думи изобщо не подействаха на Мармидон. Той се изпъна в целия си дребничък ръст, погледна ни строго и твърдо каза:

— Воините на Светия дух искат да спрете производството на снаряжение за армията, която докарва робство на другите страни, и за полицията, която пък носи робство на собствената си страна. Сега-засега не ви молим за нищо повече. Но и няма да се съгласим на нищо по-малко. Този въпрос не подлежи на обсъждане.

— Разбирам. Не съм и очаквал нещо друго от вас — отвърна Барни. — Но бих искал пред свидетели да ви обясня ситуацията, да ви предпазя.

По-близко стоящите около нас чуха думите на Барни, раздвижиха се и шепнешком предадоха чутото на другите. Усетих, че напрежението отново се засилва.

— Ако използвате насилие срещу онези, които са дошли тук просто да изразят протеста си — закани се Мармидон, — те или ще стоварят върху вас цялата сила на закона, или окончателно ще се убедят, че законът защитава интересите на едрите капиталисти… които от своя страна са рожби на Сатаната.

— О, не, не — отвърна Барни. — Повярвайте, ние сме много по-дребни риби. Но вие нахълтахте в чуждо владение, попречихте на работата ни тъкмо когато имаме страшна нужда и от време, и от работна ръка. Длъжни сме да изпълним задълженията си по договора и ще направим всичко, зависещо от нас. Сега ще проведем един експеримент. Той може да се окаже опасен. Моля ви заради вашата собствена безопасност — освободете територията на предприятието.

Мармидон се вкамени.

— Ако сте намислили да ни прогоните със смъртоносни заклинания…

— Нищо подобно. Ще ви разкажа точно какво смятаме да направим. Ще изпробваме нов начин за транспортиране на течности. Преди да го внедрим, длъжни сме да се убедим, че е безопасен. Ако системата не издържи изпитанията, онези, които са без защита, могат да бъдат засегнати. — Барни повиши глас, макар много добре да знаехме, че полицаите улавят всяка наша дума. — Заповядвам ви, предупреждавам ви и най-сетне — моля ви, освободете територията, собственост на компанията! Имате на разположение половин час.

Обърнахме се и влязохме в сградата, скрихме се от очите им, преди шумът отново да се е надигнал. Докато вървяхме през залата, за да потънем в благословената тишина на главната алхимическа лаборатория, чувахме летящите по наш адрес проклятия, подигравки и псувни, зверския вой на йоанитите.

В лабораторията се бяха събрали дузина учени, техници и работници, подбрани от Барни измежду доброволците. Седяха, пушеха, пиеха чай и кафе, сварени на бунзеновите горелки, и тихичко си говореха. Когато влязохме, посрещнаха ни с аплодисменти — бяха наблюдавали схватката ни с обсаждащите по видеокълбото. Потърсих с очи завеждащия склада Айк Абрамс. Добрият стар Айк — след войната го бях поканил на работа в нашето предприятие.

— Всичко наред ли е? — попитах го.

Той вдигна палец нагоре.

— При мен, капитане, всичко е готово. Не мога повече да чакам.

Един миг го гледах втренчено.

— Действително ли си готов да използваш това срещу хората?

Лицето му доби такова изражение, сякаш са го заплюли.

— А ако вие се окажете на мое място, няма ли да го използвате?

На твое място — да, помислих си, и не само на твое… И все пак, Айк!

Тъй като съм рационалист, аз изпитвам отвращение към ирационалната същност на гностицизма. Ако бях набожен християнин, щях да представя дълъг списък с обвинения към Църквата на йоанитите: и претенциите й да стане приемник на всички останали църкви, и отричането на правото им за съществуване, и вероятно и още по-голяма степен — езотеризма на йоанитите, които кой знае защо оспорват, че Бог излива милостта си върху цялото човечество. И рационалистите, и вярващите еднакво биха могли да се противопоставят срещу изопачаването на Евангелието от Йоана — най-мистичната, но и най-прекрасната книга от Светото Писание.