Пол Андерсън - Да бъдеш страхливец

Морлък подсвирна и заповяда да донесат виното. Айлък седеше тихо и се стараеше да не привлича вниманието, преди да спадне раздразнението на краля, а после поведе разговор за разширяването на търговията.

Той не притежаваше никакви пълномощия да сключва търговски споразумения, но просто искаше, да не го изхвърлят преждевременно от Уайнбог. Понеже се бе натъпкал с антиалергин, Айлък благоразумно се осмели да опита кралското угощение — единствено за укрепване на статута си на гост. Впрочем, Дрогс му донесе пакет храна от неприкосновения запас, когато се появи да прислужва на „господаря“ си в предоставените му покои.

Човекът мрачно стоеше до прозореца и се наслаждаваше на величественото нощно небе с безбройните си звезди и двете си луни. Под него благоухаеше паркът, където се упражняваше нестроен дворянски хор — пирът бе още в разгара си. Няколко свещи осветяваха украсената с множество завеси стая. Навсякъде ухаеше на благовония, но ако не си руфианец, трудно може да се издържи на миризмата на меркаптан.

— Ако имахме под ръка няколко хиляди опитни патрулни — каза Айлък, — в доспехи и въоръжени с тояги, ние бихме стигнали двореца. Ех, да можеше да стане сега. Повече нищо не мога да измисля.

— Та, всъщност, какво му е лошото? — Дрогс се бе навел над бълбукащата вода на фонтанчето, непробиваемо спокоен както винаги.

— Грубо и не гарантира успеха. Тунсбанците са упорити и могат да надвият хората ни. Ако използуваме танкове, то сигурно някой тъп рицар ща се окаже под веригите им. А най-важното, докато продължават неприятностите на Санатон, Патрула не може да ни предостави такива големи сили… А когато стане възможно, ще бъде вече късно. Тези проклети търговци, май са успели да се разприказват и половината Лига знае, че Уорис е намерен. Ние трябва да очакваме опити за спасяването му в течение на една седмица. Адрес — Калдън.

— Ти спомена, че местната църква е в лоши отношения с краля. Дали е възможно да я убедим тя да ни свърши работата вместо нас? В Главната Директива не е казано, че туземци не могат да убиват туземци.

— Не… На свещениците от Храма им е позволено да се сражават само при самозащита, а тук не е прието да се нарушава закона. — Айлък се почеса по брадата. — Макар и в идеята ти да има рационално зрънце. Аз трябва…

До вратата изведнъж удариха гонг. Дрогс като гъсеница се плъзна по пода и отвори. Влезе Уорис и след него десетина воини. Извадените им от ножниците мечове просветваха в полумрака на стаята.

В ръката на Айлък се появи бластер. Като се усмихна, Уорис вдигна ръка.

— Не бързай толкова — посъветва той, — тези момчета взех със себе си само от предпазливост. Аз искам да си поговорим.

Айлък извади цигара и след две-три вдишвания я запали.

— Давай — отвърна той с безразличен тон.

— Искам да ти обърна внимание на няколко неща, това е всичко — Уорис говореше на езика на Земята. Пазачите му стояха неподвижни и не разбираха нито дума. Очите им неспокойно следяха чужденците. — Аз съм търпелив човек, но на всичко си има граница. Как мислиш, дълго ли ще търпя необосновано преследване?

— Необосновано преследване? А масовото клане на Нова Виена?

В очине на Уорис тлеше фанатизъм, но той отвърна спокойно:

— Бяха ме избрали за диктатор напълно законно. И по законите на Калдън съм действал в границите на пълномощията си. Патрулът е този, който подстрекаваше народа към революция. Патрулът сега поддържа ненавистния колониализъм на планетата ми.

— Да… така ще бъде, докато в главите на кръвожадните ти псета бъде набита поне една трезва мисъл. Ако не бяха те спрели този свят щеше да загине напълно. — Айлък кротко се усмихна. — Ти сам ще разбереш това, когато ти нормализираме психиката.

— Не можете просто така да убиете човек — Уорис направи няколко крачки из стаята като тигър в клетка. — Вие преобръщате мозъка на човек, докато всичко свято до този миг стане зло, а всичко, което е презирал — добро… Не ще позволя подобно нещо да ми се случи.

— Ти си заседнал тука — каза Айлък, — знам, че корабът ти е без гориво. Между другото, ако ти се появи подобна идея, имай пред вид, че корабът ми е добре защитен. Защо ти просто не се предадеш и така да ме избавиш от излишни грижи?

Уорис се усмихна.

— Добре измислено, приятелю, но не съм чак толкова глупав. Ако Патрулът можеше да изпрати повече хора да ме арестуват така бих постъпил. Оставам тук и се хващам на бас, че спасителите от Калдън ще пристигнат преди твоите кораби.