Пол Андерсън - Да бъдеш страхливец

„Незначителните дарове“ образуваха солидна купчина от одеала, блестящи синтетични украшения, ръчни фенерчета и мечове от титанови сплави. Намирайки се в епохата на феодализма, и следователно на войните, планетата Руфин не можеше по легален път да получава съвременни инструменти и оръжие, но вещите за бита и изделията на разкоша не се намираха под забрана.

— Добре, сър Уинг Айлък. Седнете до мен отдясно — гласът на Морлък стана силен, и шушукането на тълпата, която бе почти замлъкнала от любопитство, мигновено се прекрати. — Нека на всички стане известно, че сър Уинг Айлък действително е мой гост. Ако някой го нарани иначе освен в законен дуел, ще оскърби и моя дом, за което Създателят ми повелява да отмъстя.

Дворяните се приближиха. Етикетът на двора не беше формализиран строго, защото един дворянин излезе напред, когато Айлък се настаняваше на високия стол. По гърба му пробягаха тръпки и на главата зашаваха косите му.

Самуел Уорис, както и останалите дворяни, бе в дрехи от цветно кадифе, украсено със скъпоценности закачени на златисти нишки. Званието на кралски гвардеец действително бе високо по ранг и даваше право на земя и собствена свита. Пред Айлък стоеше едър, мургав мъж с надменни черти на лицето и проницателни очи. В тях проблясна огънче и Уорис направи ироничен поклон.

— А-а, сър Уинг Айлък — произнесе той на тунсбладски. — Не съм очаквал такава чест. Вие лично дойдохте за мен.

Кралят се намръщи и хвана с украсената с пръстени ръка дръжката на своя меч.

— Аз не знаех, че се познавате.

Айлък се надяваше, че усещането за внезапна празнина в стомаха не се е отразило на лицето му.

— Да милорд, Уорис и аз сме се срещали и по-рано. Фактически мисията ми се отнася до него.

— Дошъл си да го вземеш със себе си? — гласът на краля приличаше повече на ръмжене, и дворяните на Уайнбог се хванаха за кинжалите си.

— Не знам, какво ви е говорил този човек, милорд…

— Той е тук, защото враговете му завладели кралството му и са искали да го убият. Поднесе ми благородни дарове, дори една огнестрелна пушка, на които така се скъпят търговците. Той ми даде много ценни съвети. Така ние разбихме армията на Раганстог и получихме от него големи контрибуции. — Очите на Морлък засвяткаха под навъсените вежди. — Тъй че знай, сър Уинг Айлък, макар и да си мой гост и аз не мога да ти нанеса вреда, сър Уорис ми е дал клетва за вярна служба. За това съм му дал злато и богати земи. Честта на семейството ми е свята… и ако ти поискаш да предадеш сър Уорис на враговете му, аз съм длъжен да те помоля да си отидеш. И когато отново се срещнем, ти ще съжаляваш за това!

Айлък Едва не подсвирна, но навреме се сдържа. Да можеше само да измъкне бластера!… Но оръжието не представлява някаква ценност, когато зарядът е изразходван, а Уорис трябва да бъде наказан за презрението си към галактическия закон.

— Милорд! — побърза да заговори Айлък. — Не отказвам, че имах подобно желание. Но никога в намеренията на моя крал или в моите собствени не е влизало оскърблението на Ваше Величество. Искането за екстрадиране няма да Ви бъде предадено.

— Нека живеем в мир — произнесе изведнъж свещеникът, който седеше отляво на Морлък. Гласът му не бе така елеен, като думите. В абата се усещаше борец, къде-къде по-умен, по-опасен от всички горделиви дворяни наоколо. — В името на Спасителя, нека запазим запазим дружбата, нека черните мисли и Злото избягат надалече.

Морлък изруга.

— Казано честно, милорд, аз не се сърдя на посланника — усмихна се Уорис. — Потвърждавам, че той се държи рицарски и иска да служи на своя цар така добре, както аз Ви служа. Ако почтеният абат призовава за мир в този дом, аз първи ще се отзова.

— Разбира се, както е обичайно… Безбрадият хитрец мънка за мир, докато наоколо броди предателството — заръмжа Морлък. — Ти имаш прекрасни земи, абат Хулманан… така че дръж алчните си пръсти по-далеч от душата ми!

— Думите Ви, милорд, насочени към мен, са без значение — кротко отвърна свещеника, — но ако са произнесени против Храма, то те оскърбяват Създателя…

— Дано замръзнеш в Ада, аз съм не по-малко набожен от тебе! — изгърмя Морлок. — Аз правя жертви на Създателя, а не на затлъстелия Храм, който би се радвал да ме събори от трона!

Лицето на Хулманан потъмня, но той се здържа, сви тънките си устни и стисна костеливите си пръсти.

— Не тук е място и не сега е време да се говори за суетните мирски дела — каза той. — Аз ще направя жертва за вашата душа, милорд, и ще моля Създателя, да ви предпази от грешки.