Ъруин Шоу - Просяк, крадец

— Сега… — започна тя, но телефонът я прекъсна.

Значи не лъже, помисли си той, наистина е имала разговор. Тя се поколеба, сякаш не й се искаше да вдигне слушалката.

— Имаш ли нещо против? — каза тя, посочвайки към друга врата. — Мисля, че е по-добре да съм сама.

— Разбира се. — Рудолф отиде в съседната стая и запали лампата. Озова се в малка спалня с двойно легло, оправено за спане. Чу гласа й през затворената врата. Стори му се, че говори сърдито, макар че не можеше да разбере какво казва. Погледна замислено голямото легло. Имаше последна възможност да си тръгне. По дяволите, реши той и се съблече, като хвърли небрежно дрехите си на един стол и премести портфейла си в друг джоб. Легна и се покри със завивките.

Сигурно е бил заспал, защото в един момент усети в леглото до себе си топло, уханно тяло, в стаята беше тъмно, един гладък стегнат крак се преплиташе в неговите крака, една мека ръка опипваше корема му, нечии устни шепнеха в ухото му думи, които той не разбираше.

Нямаше представа колко е часът — най-сетне лежеше неподвижно, с отпуснати нерви, с отморяващо се разгорещено тяло, докосвайки с върховете на пръстите си познатото вече тяло, което му бе доставило толкова удоволствие. Благоуханно, случайно попаднало в леглото до него… Хвала на животното, скрито в черния костюм. Защото извоюва победа, и то блестяща победа, над нещастния пуритан. Той вдигна глава, подпря се на лакът и нежно целуна жената по бузата.

— Сигурно е късно. Трябва да вървя — прошепна той.

— Карай внимателно, шери — каза жената сънливо и доволно. Заслугата за това беше негова.

— Вече съм добре — отвърна той. — Не съм пиян.

Жената се извърна, протегна ръка и запали нощната лампа. Рудолф стана от леглото, горд от голото си тяло. Юношеска суета, укори се той и се облече. Жената също стана и наметна с халат силната си гъвкава снага с едри гърди и стегнат ханш, седна на един стол и леко усмихната го загледа, докато се обличаше. По-добре щеше да е, ако не беше запалила лампата, ако не се бе събудила, помисли си той. Тогава щеше да остави на камината сто франка или хиляда франка, тъмнината и сънят щяха да скрият провинциалното му американско невежество по тези въпроси; щеше да се измъкне от, апартамента и от къщата и всички връзки щяха да бъдат прекъснати. Но лампата светеше и жената усмихнато го наблюдаваше. Чакаше?

Нямаше как да избегне този момент. Извади портфейла си.

— Хиляда франка достатъчни ли са? — попита той, запъвайки се леко на думата „достатъчно“.

Тя заинтригувано го погледна и усмивката й изчезна. После се разсмя. Отначало тихо, после гръмко. Приведе се, хвана с ръце главата си, а гъстата й лъскава коса се спусна на тъмни талази и закри лицето й, докато тя продължаваше да се смее. Той я наблюдаваше с изопнати нерви и съжаляваше, че е бил в леглото й, че й е предложил питие, че се намира в Ница, че е дошъл във Франция.

— Съжалявам — глухо произнесе той. — Просто не съм запознат…

Тя вдигна глава, все още смеейки се. Стана, приближи се към него и го целуна по бузата.

— Милият той — каза тя, потискайки смеха си. — Не знаех, че струвам толкова много.

— Ако искаш повече… — сдържано додаде той.

— Много повече — отвърна тя. — Не искам нищо. Това е безбожна цена. Милият! Да си мислиш през цялото време, че съм професионалистка. И да бъдеш толкова внимателен и нежен. Ако всички клиенти са като теб, сигурно всички жени щяха да станат проститутки. Винаги съм харесвала американците, но сега ги харесвам още повече.

— Божичко, Жана — извика той, обръщайки се за първи път към нея по име. — И през ум не ми е минавало, че някоя жена ще ме забележи, ще ме заведе у дома си… Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо. Много си порядъчен, мой очарователен американецо, прекалено порядъчен.

— Ами, никога досега не ми се е случвало — каза той и се уплаши, че тя пак ще се разсмее.

— Какво им липсва на американките? — учудено поклати тя глава. Седна на края на леглото, потупа го и каза: — Ела и седни, моля те.

Той седна до нея, а тя хвана ръката му все едно, че му беше сестра.

— Ако това ще те успокои, шери, и на мен никога досега не ми се е случвало — каза тя. — Но бях толкова самотна, толкова зажадняла, нима не разбра?

— Не — призна си той. — Не се занимавам с жени.

— Не се занимава с жени — повтори тя леко подигравателно. — Не пие. Точно такъв мъж ми трябваше тази вечер. Нека да ти разкажа малко за себе си. Аз съм омъжена. За майор от армията. Беше помощник на военното аташе във Вашингтон.