Ъруин Шоу - Просяк, крадец

— Je l’ai etudie a l’ecole 4 4 Учил съм го в училище (фр). — Б.пр. . Гимназия. Как е на френски?

— Колеж? Лицей?

— Лицей — повтори триумфално той.

Келнерът пристъпи от крак на крак, давайки знак, че няма намерение цяла вечер да слуша как един американец си припомня какво е учил по френски в гимназията, за да направи впечатление на дамата, с която току-що се е запознал.

— Monsieur? Encore un cognac 5 5 Господине? Още един коняк? (фр). — Б.пр. ? — попита той.

— S’il vous plaît 6 6 Ако обичате (фр.) — Б.пр. — отвърна с достойнство Рудолф.

Продължиха да говорят на смесица от двата езика, смеейки се на френския, който Рудолф успяваше да изрови от паметта си, докато разказваше за учителката по френски с едрия бюст, която му преподавала в училище, за това, как вярвал, че е влюбен в нея, как й пишел страстни писма на френски, как веднъж я нарисувал гола и тя му взела рисунката. Жената даваше вид, че го слуша с удоволствие, поправяше грешките му и го хвалеше, когато той кажеше правилно три думи една след друга. Ако всички френски уличници са такива, мислеше Рудолф опиянен след бутилката шампанско, разбирам защо проституцията е толкова уважаван елемент от френската цивилизация.

И тогава жената — бе му казала, че името й е Жана — погледна часовника си и стана сериозна.

— Късно е — каза тя на английски и си взе чантата и списанието. — Трябва да тръгвам.

— Съжалявам, ако съм ти загубил времето — каза той. Гласът му беше надебелял и изговаряше с трудност думите.

— Беше ми много приятно, Джими — отговори тя и стана. Той й бе казал, че така се казва. Още една лъжа. За да не го разкрият. — Чакам важен телефонен разговор…

Рудолф се изправи, за да се сбогува, изпитвайки едновременно облекчение и съжаление, че няма да се люби с нея. Столът му се прекатури и той се олюля, докато ставаше.

— Беше прекрасно — заяви той.

— Къде ти е хотелът? — сериозно попита тя.

Къде ми е хотелът? За миг картата на Франция загуби очертанията си.

— Къде ми… беше хотелът? — повтори той провлечено. — О-о. В Антиб.

— Имаш ли кола?

— Да.

Тя се замисли и каза:

— Не си в състояние да караш, нали разбираш.

Той наведе засрамено глава. Имаше чувството, че с тези думи тя изразява презрението си — вие, американците, идвате във Франция и не сте в състояние да карате. Не сте в състояние нищо да правите.

— Аз всъщност не пия — обясни той и думите му прозвучаха като извинение. — Имах тежък ден.

— Пътищата са опасни, особено нощем — каза тя.

— Особено нощем — съгласи се той.

Най-после, помисли си Рудолф. Сега вече това няма да е грях, а само предпазна мярка. Като делови мъж би трябвало да я попита колко ще струва, но след като бяха пили заедно и си бяха говорили приятелски, щеше да прозвучи грубо. Все едно, накрая ще я попита. Каквато и да е цената, може да си позволи да прекара една нощ в Европа с куртизанка. Беше доволен, че се е сетил за думата „куртизанка“. Главата му изведнъж се проясни.

— … Volontiers 7 7 С удоволствие (фр.) — Б.пр. — каза той на родния й език, за да покаже, че не е чак толкова пиян, колкото тя си мисли, и извика високо келнера: — Гарсон. — После извади портфейла си и го прикри с две ръце, за да не види тя колко банкноти има вътре. Макар и да нямаше опит в подобни случаи, знаеше, че трябва да е внимателен.

Келнерът дойде и му каза на френски колко дължи. Той не го разбра и смутен и безпомощен се обърна към жената:

— Колко каза?

— Двеста и петнайсет франка — повтори тя.

Той извади от портфейла си три банкноти по сто франка и отпрати келнера, който се засуети да му върне рестото.

— Не биваше да му даваш толкова голям бакшиш — прошепна тя и като го хвана под ръка, го изведе от кафенето.

— Американците са щедри и благородни хора — заяви той.

Тя се засмя и още по-здраво го хвана под ръка.

Видяха такси и той се възхити на грациозния жест, с който тя вдигна ръка да спре шофьора, на елегантните й крака, на привлекателния й бюст.

В таксито тя държеше ръката му и нищо повече. Пътуваха кратко. Вътре се долавяше миризмата на парфюм, като далечен полъх на цветя. Таксито спря пред малка жилищна сграда на тъмна улица. Тя плати на шофьора, отново хвана Рудолф под ръка и го поведе към къщата. Той я последва по стълбите, сега имаше възможност да й се възхищава отдолу нагоре. Тя отключи вратата, мина по един тъмен коридор и запали лампата. Той се изненада, като видя колко голяма е стаята и с какъв вкус е подредена, макар че приглушената светлина на единствената лампа не му даваше възможност да разгледа всички подробности. Сигурно има щедри клиенти, помисли си той, араби, италиански индустриалци, германски промишлени магнати.