Ъруин Шоу - Париж, Париж

Отдалечи се от Леса по авеню Генерал Кьониг и погледни към къщите-лодки, завързани по бреговете на реката, с олющената им лятна боя и студените корпуси, оградени от плаващи плевели и захвърлени кори от портокали. Помисли за самоубийците, извадени изпод най-близкия мост и забележи задушаващите се, наблъскани, набързо построени блокове, които покриват брега от другата страна на реката, където до неотдавна имаше тенис кортове и градини.

Спри при вратата на някое ecole communale и забележи колко блед и нездрав вид имат децата, докато се потапят в зимния сумрак, колко често имат нужда от носна кърпичка, колко преждевренно състарени изглеждат. Спомни си как е трябвало да прекарат дългия ден, без да им е разрешено да пият вода, когато ожаднеят или да ходят до тоалетната, когато изпитат нужда. Заговори ги и се шокирай от тяхната образованост и ерудираност и открий, че са били научени на единствения ужасен парижки урок — състезавай се или умри.

Наблюдавай техните бащи и майки, докато идват с колите си и проумей колко добре и те, в своето време, са научили същия урок. Около извисяващия се монумент на Триумфалната арка, с барелефите говорещи за слава и стремления, една раса на колела демонстрира колко много егоизъм, себичност, нетърпение, невъзпитано държане и нехайство към човешкия живот могат да бъдат изразени с помощта на двигателя с вътрешно горене.

За умора на сърцето и потвърждаване на връзката между зимата и Индустриалната революция, вземи метрото към Източната гара от предградията Шел, Бобиньи и Ноази-льо-Сек. Постой до работниците с посивели лица в претъпканите влакове, докато те минават покрай мрачните си домове в опушената каменна рана, която е североизточния край на Париж. Виж през техните очи загорелите дами с норки, които се връщат от прекарания в Сен Мориц сезон и си спомни, че първата комуна беше установена в този град от прадядовците на твоите спътници във влака и помисли колко много кръв бе проляна.

Разстройва ли те религията? Иди на някоя модна сватба и докато булката се приближава към олтара, хванала баща си под ръка, послушай разговора за бащата, който води дамата облечена в „Диор“ на скамейката вдясно от теб.

Съдебните спорове депресират ли те? Имаш ли чувството понякога, че всички гори по земята ще бъдат изсечени, за да бъде произведена достатъчно хартия за адвокатските досиета? Сънуваш ли кошмари, в които си пленник на свят, където е необходимо да се консултираш с адвокат, преди да напишеш името си на визитна картичка, преди да създадеш дете или да го кръстиш, преди да говориш със статистика, който преброява населението или да наемеш детегледач, преди да си погребеш кучето или да си купиш самолетен билет за Цюрих? Отиди в Съдебната палата и преброй адвокатите, които си шушукат по коридорите и се опитай да им простиш за онова, което си шушукат. Влез да изслушаш делото по завещанието на покоен банкер, оспорено от членовете на семейството. Следи известно време доводите и се опитай за себе си да решиш дали татенцето е било напълно с разсъдъка си, когато е оставило семейната къща на авеню Фош на танцьорката от операта, която била неговия най-близък и добър приятел през последните десет години от живота му. И като капак за отчаянието ти, прекоси реката към Правния факултет и виж още колко много адвокати ще се присъединят на следващата година.

Вмъкни се в най-близката общинска болница и мини край осакатените старици, блъснати от камиони, докато са се опитвали да пресекат улиците пред домовете си, край алжирците, простреляни с карабини по погрешка, докато са си обядвали, покрай жените, наранени от завърнали се неочаквано съпрузи — мини покрай всички тях и ако не е неделя, или празник, или обедно време, ще успееш да откриеш някой лекар и той ще може да ти каже колко случая на смърт от алкохолизъм има този ден в Париж. После иди направо на пазара за вино и от ароматните сергии опитай да си купиш своя целогодишен запас от бургундско за следващата година и се шокирай от цената на миналогодишната реколта.

Иди до Пантеона и честно си задай въпроса би ли искал да прекараш зимата под земята в компанията на Мирабо, Волтер, Декарт и Жан-Жак Русо.

Мини с бодра крачка покрай Военната академия и хвърли поглед, не много явно, на генералите и на полковниците, които влизат и излизат, като попипват розетките си от почетния легион, размишляват върху предателството и с горчивина съзнават, че са загубили твърде много войни.