Ъруин Шоу - Париж, Париж

Хората винаги пишат за градове, в които да бъдат щастливи. Позволете ми за момент да направя обратното. Позволете ми да пиша за онези, които са нещастни и търсят град, в който да бъдат нещастни. Позволете ми да пиша за Париж през зимата.

Париж през зимата е за любителите на меланхолията — за любовниците, които скоро трябва да се разделят, за търговците, които са на ръба на фалита, за поетите, притиснати от стихове и за хората на издръжка, притиснати от чекове, за собствениците на коне, чиито жребци току-що са се оказали последни на състезанието, за сценаристите веднага след някой провал, за жените, изоставени от мъжете си заради други по-млади, по-хубави, по-умни, по-богати и във всяко отношение по-добри момичета. Париж през зимата е за свалени от престола крале, за разкрити шпиони, за лидери на движения за мир, за хора, които дължат пари на правителството — на което и да е правителство, за издатели на малки списания, които нямат сила да отидат в редакцията, защото там ги чака печатарят със сметката, за деца, които не смеят да се приберат вкъщи, защото току-що са си получили бележниците. Париж през зимата е за смели мъже, които са се били във войните на това столетие и които вече са прочели сутрешния вестник, за пияници, които се борят с алкохола, за бременни неомъжени момичета, за джентълмени приятели на бременни неомъжени момичета, за филмови звезди, тръгнали по пътя надолу и за филмови звезди, които се изкачват нагоре, за хора, чиито имена се появяват във вестниците прекалено често и за такива, чиито не се появяват достатъчно често, за вдовици на съпрузи, оставили по-голямата част от имуществото си за благотворителност, за обезнаследени синове, за комарджии, проиграли късмета си.

Минават седмици наред, а слънцето е само едва доловим слух отвъд бавно движещите се облаци и нежно сивото небе над покривите сякаш се готви да избухне в нисък, мелодичен плач, склонно да съчувства на бягащите от полицията престъпници и на боксьорите средна категория, нокаутирани още в първия рунд. В декемврийските следобеди градът изразява каменната си симпатия към летците, останали на земята, към страдащите от ревност — основателна или не, към вестникарите на нощна смяна, към полицаите с уморени крака и към сопраните с кашлица, към търговците на самолети, непродали на Германия нито един изтребител от две години. Антикварите, затрупани със скринове в стил Луи XV, произведени по времето на Леон Блум, намират съответстваща тъга под ръмящия дъждец по притихналите улици, а колекционерът на картини, който току-що е разбрал, че безценния му Реноар е фалшификат, открива че климатът в долината на Сена е създаден за неговото настроение.

Тук-там можеш да откриеш по някой англичанин, който отпива щастливо от брендито си в претъпкан ресторант, но след като си бил в Лондон зимно време трудно ще намериш друго място, където да бъдеш нещастен.

За да балансират настроението на незамръзналия англосаксонец, ще присъстват и келнерът грък, който поглежда през замъгления прозорец на ресторанта, завладян от спомена за егейското слънце и коренякът от Мисисипи, който пише първата си книга с разгорещено въображение, но с разредена от наследството си кръв, свил се до смехотворно хладен радиатор в отдалечен от площад „Одеон“ хотел, който е трябвало да бъде конфискуван по времето на генерал Буланже.

Париж през зимата е създаден за арена на дребни злощастия и остри лични разочарования, за домакинята, на която йй се обаждат в осем и петнайсет вечерта, за да йй кажат, че приема за четирийсет души, който дава тази вечер, ще трябва да мине без почетния гост, защото го е хванал грипа или са го арестували. Това е сезонът и мястото за майки, чиито дъщери, станали за женене, са прекарвали всичките си нощи в последните шест месеца с графове, за които се е оказало, че произхождат от семейства на водопроводчици в Сицилия; за американски пратеници, дошли във Франция, специално за да убеждават президента де Гол да направи нещо, което той не иска да направи или изобщо за да направи каквото и да било; за представители на американски фирми, които за пръв път стъпват в Париж и сляпо вярват на всичко, което са им разправяли в Чикаго за французойките; за американки, които за пръв път стъпват в Париж и сляпо вярват на всичко, което са им разправяли в Сейнт Луис за французите; за играчи на тенис, които току-що са станали професионалисти и са убедени, че могат да победят Гонзалес стига да им падне на кортовете в Стад Кубертен; за пенсионирани генерали, които току-що са прочели какво са написали за тях в мемоарите си други пенсионирани генерали.