Морският кон - Аварска приказка (Аварска приказка)

— Ти можеш да ми бъдеш дядо — казала морската царкиня. — Ако беше по-млад, може би щях да помисля…

— Как да стана млад? — закрещял шахът. — Научи ме!

— Заповядай да изкопаят кладенец, дълбок шестдесет аршина — рекла девойката, — напълни го с мляко от червени крави, окъпи се в млякото и ще се превърнеш на млад момък…

— Какви са тези измислици! В цялото ми царство няма да се намерят толкова червени крави! — разсърдил се шахът.

— Вземи — казала хубавицата и му хвърлила една малка червена кърпичка. — Изпрати някого на хе оная висока планина. Нека застане там и размаха кърпичката.

Едва се изкачил човекът на върха на високата планина и размахал кърпичката, и от планините, от зелените поляни, от горите и от хиляди различни страни започнали да се стичат към града червени крави. Докато морската царкиня ги доила, шахските слуги изкопали кладенец, дълбок шестдесет аршина, и излели всичкото мляко в него.

— Е, къпи се! — казала царкинята.

Но Проклетия шах се уплашил — та нали кладенецът бил дълбок шестдесет аршина…

— Видиш ли! Излиза, че сам ти си страхливец! — засмяла се хубавицата.

Проклетия шах се обидил от тези думи, скочил в кладенеца и отишъл на дъното като олово. Казват, че лежи там и досега.

А момъкът се сбогувал с жителите на града (те много се радвали, че шахът потънал), качил се на морския кон и се запътил с морската царкиня към баща си.

Пътували бавно и веднъж спрели да нощуват в едно малко село. Били гладни и момъкът отишъл да купи питки. Внезапно сиромахът, от когото купувал питките, се хвърлил да го прегръща.

Оказало се, че това е най-големият му брат, който тръгнал надясно. Той не намерил коня, срам го било да се върне в къщи с празни ръце и сега се прехранвал, като печал и продавал питки.

Момъкът купил на най-големия си брат дрехи, оръжие, кон и вече трима тръгнали нататък. Пътували бавно, без да броят дните, и спрели в едно малко градче да си починат. Там срещнали средния брат, който поел по левия път. И той не намерил коня и сега се прехранвал, като продавал на пазара студена вода.

Най-малкият брат купил на средния дрехи, оръжие, кон и вече четирима тръгнали право към бащиния си дом.

Но колкото наближавали родния край, толкова по-силно завиждали несполучилите братя на щастливия си най-малък брат и тихичко си говорели помежду си:

— Как ще живеем занапред? Как ще се покажем пред очите на баща си? Не, не! Трябва да се избавим някак си от този хлапак и тогава конят и дъщерята на Морския шах ще останат за нас.

— Зная, че на пътя ни има една дълбока пропаст — казал най-големият брат. — Като я наближим, хайде да предложим на нашия щастливец да се надбягваме: да проверим чий кон е по-бърз. Неговият кон, то се знае, ще се откъсне напред и ще падне в пропастта.

Така и решили.

Наближили пропастта и по-големите братя казали на малкия:

— Хайде да се надбягваме: да проверим чий кон е по-бърз.

— Моля ви се, шегувате ли се? — учудил се момъкът. — Моят кон за един миг може три пъти да обиколи света… Как ще се надбягвате с мен?

— Нищо! — отговорили по-големите. — Затова пък ще видим как препуска конят ти.

И тримата препуснали.

Морският кон звъннал с подковите си, вихрено се понесъл към пропастта и се спрял на ръба й като забит. Момъкът не се задържал на седлото и полетял надолу с главата в пропастта, а дъщерята на Морския шах паднала на земята.

Братята се втурнали да уловят морския кон, но едва протегнали ръце към него и той се скрил от очите им.

Пристигнали по-големите братя в родния си град, заключили морската царкиня с катинар и отишли при баща си.

Върху една лъжа трупали десет, върху десет строили сто и все му разказвали за ловкостта и юначеството си.

— А кон, какъвто си сънувал, татко — завършили разказа си те, — няма на света. Не остана място на земята, където да не търсихме.

— Не ми трябва конят! Кажете къде е малкият ви брат? — попитал бащата.

— Той тръгна по един опасен път. Не ни послуша — отговорили братята — и сигурно е загинал.

Голяма била мъката на бащата. Облякъл черни дрехи и всички съседи оплаквали с него храбрия момък. А големите братя час по час изпращали сватовнички при дъщерята на Морския шах и всяка сватовничка хвалела ергена си.

— Нека да се пазят измамниците! — отговаряла царкинята на сватовничките. — Сама зная за кого да се омъжа!

И тя гледала през прозореца, до който стояла по цели дни, без да откъсва поглед от пътя.

В едно ранно утро дъщерята на Морския шах най-сетне видяла как в далечината обикаля морският кон, гризе юздата си и я стрелка с огнените си очи. Махнала му с ръка и в същия миг морският кон застанал под прозореца й.