Арслан — коса - Аварска приказка (Аварска приказка)

В далечна страна, в неизвестна посока живял някога един човек, който нямал деца. Той силно се измъчвал от това.

Най-много обичал да седи той пред портата на колибата си, да се радва на чуждите деца, които играели по пътя.

Веднъж край него минал един стар просяк, видял го и попитал:

— Каква мъка имаш?

— Нямам деца, това ми е мъката — бил отговорът.

— Ще ти помогна — рекъл просякът. — Ето ти две бобени зърна. Скрий ги и чакай какво ще стане. Само че помни: ако ти се родят двама сина, единият е за мен.

Човекът с радост се съгласил на всичко и просякът, като му дал двете бобени зърна, си тръгнал.

Настанал денят, когато този човек дочакал двама хубави сина. Нарекъл ги Арслан и Батър.

Момчетата растели за чудо и приказ, приличали си като две бобени зърна, а заедно с тях растели и лудували две жребчета, които бащата подарил на малките си синове.

Всичко вървяло добре. Арслан и Батър вече станали момци. Бащата бил много щастлив и дори забравил да мисли за стария просяк. Но просякът се появил на двора, когато съвсем не го очаквали, и си поискал обещаното.

Тежко било на бащата да се разделя с единия си син, но не можел да се отметне от думата си. Дал Арслан.

Просякът качил Арслан на коня си и го откарал от бащиния дом, а след него тръгнал и конят на Арслан.

Щом само бащиният дом се скрил от погледа, просякът силно ударил Арслан по главата, съборил го от коня и го накарал да върви пеш. Пътят бил тежък. Момъкът се уморил, ожаднял.

Като гълтал жадно студената, бистра вода на крайпътния извор, той изведнъж забелязал на дъното му един човешки череп.

— Този, който те отне от баща ти — казал черепът на Арслан, — измами всички ви: той не е просяк, той е Черния магьосник. Иска да те изяде. Изяде и мен някога, отдавна, отдавна, изяде и много други хора… Но ти си толкова млад! Жал ми е за теб. Слушай: когато стигнете в железния дворец на Черния магьосник, той ще те накара да пометеш пода. На това ти му отговори: „У дома винаги метеше майка ми. Научи ме и ще помета.“ Магьосникът ще те научи и ще каже: „А сега запали пещта“. Ти отново отговори: „Не умея!“ Той ще ти покаже как да разпалиш огъня и ще ти нареди да опечеш хляб. А ти пак отвърни: „Никога не съм виждал как се прави това. Научи ме!“ И когато той ти показва как да мяташ хляба в пещта, хвани го за краката и го хвърли в огъня. И не забравяй, ливни повечко масло, до печката има пълна делва.

— Благодаря ти, приятелю! — казал Арслан на черепа. — Благодаря! Много ми е мъчно, че нищо не мога да ти помогна. — И той се затекъл да настигне магьосника, който вече му се заканвал с огромния си бич.

— Помети пода! — заповядал магьосникът на момъка, когато стигнали в железния му дворец.

— У дома винаги метеше майка ми — отговорил Арслан. — Научи ме и ще помета. Магьосникът взел метлата и му показал, а след това го накарал да насече съчки и да запали огън.

— И това не умея — възразил му Арслан.

И магьосникът насякъл съчки и му помогнал да запали пещта.

— Сега опечи хляб, мързеливецо! — закрещял той, когато огънят буйно запламтял в пещта.

— Не се сърди, господарю! Ти само ми покажи как се мята тестото — помолил Арслан. И щом магьосникът се навел пред пещта, Арслан го хванал за краката, хвърлил го в огъня, ливнал масло от делвата и сръчно затворил капака на пещта.

След като се избавил толкова щастливо от магьосника, Арслан яхнал коня си и потеглил. Искал да се върне в къщи, но по пътя срещнал един човек, който му казал: „Тръгни надясно. Ще минеш край един ручей. Топни пръста си в него и ще видиш чудо!“

Скоро Арслан навлязъл в една гъста гора. Там чул как в най-големия гъсталак силно реве някакъв невидим звяр. Арслан побързал натам и видял една лъвица. Тя с рев се търкаляла по земята: от окървавената й лапа стърчал голям трън. Момъкът извадил тръна и лъвицата му подарила за това една от рожбите си. Момъкът взел лъвчето и поел нататък. По пътя си видял един вековен дъб, на който имало орлово гнездо. Едно орленце било паднало от него и жално пищяло на земята. Арслан го вдигнал и го сложил в гнездото. Орлицата чула крясъка на малките и долетяла. Благодарила на Арслан и за награда му дала едно орле. Момъкът взел орлето и продължил нататък, като помнел думите на срещнатия човек.

Най-сетне видял ручея. Топнал пръста си в бистрата вода и пръстът му станал златен. Тогава умил в ручея косата си, а след това гривата и опашката на коня си. Те също се позлатили.