Морският кон - Аварска приказка (Аварска приказка)

— Какво свети?

Тръгнали към светлината и на една полянка видели златно перо, което блестяло като слънце.

— Какво красиво перо! — възкликнал момъкът. — Да го взема или не, как мислиш?

— Ако не го вземеш — ще съжаляваш. Ако го вземеш — ще се разкайваш — отговорил му морският кон.

— По-добре да го взема и да се разкайвам, отколкото да не го взема и да съжалявам — казал момъкът.

Вдигнал перото, забол го на калпака си и потеглили нататък.

Скоро видели големия град, в който управлявал Проклетия шах. Здрави стени опасвали града и всички порти били затворени за през нощта.

Конят пил вода от извора до градската стена и помолил:

— Пусни ме да се напаса с трева. А когато ти потрябвам, само повикай и аз, макар и да съм през седем планини, мигновено ще се явя при теб.

Момъкът пуснал коня, скрил перото в джоба, завил се с ямурлука си и заспал като човек, който не е спал шест нощи.

А жителите на града, които видели, че нощта изведнъж станала светла като ден, а после пак притъмняло, се втурнали при Проклетия шах и му разказали за това чудо.

Проклетия шах се уплашил повече от поданиците си и заповядал да сложат на градската стена сто стражи. Цяла нощ той не затворил очи от страх.

Едва се зазорило и Проклетия шах изпратил на разузнаване една дружина конници, въоръжени като за битка. Те видели момъка, разбудили го и го завели в двореца.

— Намерили те заспал до градската стена — казал шахът. — Не знаеш ли какво е блеснало нощес като слънце, а сетне изведнъж угаснало?

— Зная! — казал момъкът и извадил златното перо от джоба си.

Ръцете на шаха се разтреперали от алчност. Той грабнал перото и заповядал да го скрият в съкровищницата му.

— Сега ми донеси птицата, от която се е отскубнало златното перце! — закрещял шахът. — Искам да имам тази птица!

— Изпрати слугите си! — отговорил момъкът. — Бързам да си ида в къщи. Баща ми ме чака с нетърпение…

— Ти си просто страхливец! — И шахът яростно затропал с крака. — Ти си страхливец и моите глашатаи ще разгласят за това на целия свят.

Момъкът се обидил.

„Почакай — помислил той, — ще ти покажа какъв страхливец съм!“ Отишъл момъкът в полето, повикал морския кон. Снежнобелият кон като изневиделица застанал пред него.

— Защо си толкова печален? — попитал конят стопанина си.

— Обещах на Проклетия шах да хвана птицата, от която се е отскубнало златното перо, пък не зная къде да я търся.

— Не тъжи — казал морският кон. — Това да ни е най-трудното… Помниш ли езерото, където се къпах?

— Помня — отговорил момъкът.

— Морският шах има три дъщери — продължил морският кон. — Всеки ден те се превръщат на гълъби и долитат да се къпят в езерото. Перцето, което намерихме с теб, се е отскубнало от крилото на най-малката дъщеря… Ти се притаи в храстите на брега. Когато морските царкини долетят да се къпят и хвърлят перушината си на пясъка, вземи перушината на най-малката, скрий я в пазвата си. Девойката ще плаче, но ти не й давай перушината и тогава тя ще тръгне с теб навред…

Зарадвал се момъкът, качил се на коня и конят с един скок го занесъл при езерото.

Момъкът се скрил в храстите и зачакал. Настанало пладне, долетели трите гълъба.

Ето те хвърлили на пясъка златната си перушина и се превърнали на девойки-хубавици. А когато влезли във водата, момъкът изскочил от храстите и грабнал перушината на най-малката дъщеря. Най-малката дъщеря заплакала, но момъкът не я съжалил и скрил перушината в пазвата си, както му казал конят.

А двете по-големи сестри се превърнали на птици и закръжили над най-малката.

— Сестрички — завикала най-малката, — дойде време да се разделяме!… Донесете ми сандъчето с дрехите.

Докато момъкът се огледа и гълъбиците долетели със сандъчето, хвърлили го на езерния бряг и литнали в синьото небе.

Девойката се облякла. Момъкът яхнал коня, сложил я на седлото зад себе си и поели.

— Къде отиваме? — попитала хубавицата.

— Отиваме при Проклетия шах. Той ме заплаши, че ще ме опозори като страхливец, ако не ида — отговорил момъкът.

— Не искам да ходя при него! — развикала се девойката.

— А аз не искам да мина за страхливец! — възразил момъкът.

И докато говорели така, бързият кон вече стигнал в града, където управлявал Проклетия шах.

— Ето — казал момъкът. — Сега ти, шах, няма да посмееш да ми подхвърлиш, че съм страхливец! Птицата, от която се отскубват златни пера, е пред теб…

Проклетия шах видял морската царкиня и поискал да се ожени за нея.