Йон Линдквист - Малка звезда

Оттам нататък не знаеше какво повече трябва.

Залъгалки? Джери имаше залъгалки и видяхме какво излезе накрая. Засега без залъгалки. Погледът на Ленарт се спря на един жираф, или по-точно глава на жираф, закрепена върху топка с пружина, за да мърда постоянно. Пусна я в количката.

Всяко взимане и пускане, всяко движение му се струваше абсурдно. Това бяха бебешки неща. Неща за бебета. Ритащо и пищящо създание, което само приема храна от единия край и я изхвърля от другия. Това го беше установил в гората…

Онова неземно спокойствие го обхвана отново. Ръцете му се отпуснаха, а погледът му се спря на една кръгла лампа на тавана. Виждаше как малките хора се движат между щандовете, гледаше ги през Божиите очи, искаше да протегне ръка и да им каже, че им е простено. Всичко, което му бяха сторили, вече бе без значение.

Прощавам ви. Обичам ви. Да, наистина ви обичам.

— Прощавайте.

За миг помисли, че някой действително беше отговорил на опрощението. После се върна в реалността и се озова срещу една опулена дебелана, която се мъчеше да се промуши покрай него към детските храни.

Той стисна дръжката на пазарската количка и се заозърта. Двама възрастни господа го наблюдаваха. Нямаше понятие колко време е стоял така, в милостива кататония, но надали повече от няколко секунди. Достатъчно да почнат да го зяпат.

Ленарт се подсмихна злобно и забърза към касите. Дланите му се изпотиха и изведнъж му хрумна, че походката му е неестествена. Слепоочията му пулсираха, погледите на околните — въображаеми или истински — пареха гърба му. Всички обсъждаха шепнешком съдържанието на количката му и го подозираха в какво ли не.

Трябва да се успокоя. Спокойно.

Имаше си метод за такива случаи, когато от време на време го обладаваха подобни чувства: представяше си, че е Кристер Шьогрен. Златните албуми, телевизионните предавания, турнетата в Германия — пълната програма. Всички го зяпаха, понеже беше ужасно известен .

Ленарт поизправи гръб и забута количката си малко по-уверено. Още няколко крачки до касите и фантазията беше пълна: ето, Кристер идва. На касата, естествено, нямаше опашка и докато вадеше покупките си от количката, той се усмихна на касиерката, показвайки чаровната дупчица между предните зъби.

Плати с банкнота от петстотин крони, взе си рестото и прибра покупките в две торби, после продължи през множеството със самоуверени стъпки и едва когато остави торбите на задната седалка, седна зад волана и затвори вратата, свали маската — отново можеше да бъде себе си и да презира Кристер.

Моят син Хавай, дрън-дрън.

Завари Лайла до кухненската маса. Момиченцето лежеше в обятията ѝ, увито в едно от старите бебешки одеялца на Джери. Ленарт нареди покупките на масата, докато Лайла гледаше с онова изражение, от което му се обръщаше стомахът — със зяпнала уста и вдигнати вежди. Безпомощна и объркана. Може едно време и да му е въздействало, но вече не.

Ленарт извади кутията сухо мляко и попита, без да поглежда към Лайла:

— Какво ти става?

— Не е издала звук — отвърна Лайла. — През цялото време нито звук.

Ленарт наля двеста милилитра вода в една тенджера и я сложи на котлона.

— Какво искаш да кажеш?

— Каквото казах. Би трябвало да е гладна или… де да знам. Но нищо. Би трябвало да каже нещо. Да издаде някакъв звук.

Ленарт остави мерителната лъжичка и се надвеси над детето. То имаше същото съсредоточено изражение като преди, все едно се ослушваше внимателно за нещо. Той смушка плоското носле и устните се изкривиха в недоволна гримаса.

— Какво правиш? — попита Лайла.

Ленарт ѝ обърна гръб, сипа млякото на прах и започна да бърка. Гласът на Лайла се вдигна една терца.

— Да не помисли, че е умряла?

— Нищо не съм помислял.

— Мислиш, че ще си седя така с мъртво дете, без да забележа, така ли?

Ленарт разбърка припряно млякото и провери с пръст да не е горещо. Свали го от котлона и взе напосоки една от бутилките на фона на каканиженето на Лайла.

— Знаеш ли, направо си невероятен. Мислиш си, че само ти знаеш какво да правиш, но ще ти кажа, че през всички години, докато Джери беше малък, а ти само…

Ленарт наля млякото и затвори бутилката, обърна се и зашлеви Лайла по бузата.

— Затваряй си устата. Не ми говори за Джери.

Издърпа детето от ръцете ѝ и седна от другата страна на масата. Скришом стисна палци биберонът да се окаже подходящ. Точно сега не искаше да се окаже, че е сбъркал.