Василий Аксьонов - Поколение на зимата

Сталин лежеше с блажена усмивка на хитрото си лице с изострени черти. Никога, никога, никога в живота си не беше изпитвал подобно потресаващо освобождаване на плътта и уморения си дух. Дори когато бягаше от заточение, да не говорим за революцията от седемнадесета година. Всички тогавашни освобождавания незабавно предизвикваха някаква кучешка треска, жажда за незабавна дейност и едва сега, след този „пробив“ — така го бе нарекъл наум — треската изведнъж бе преминала и бе разкрила меките склонове и далнини с различна синева, благодатния, леко звънтящ картлийски септември и той, почти разтворен в тази благодат, почти молекулярен като че ли не беше вършил и нямаше да върши всичките революционни ужаси. Във вълните от топлина и освобождаване понякога изплуваше лице с брадичка и очи, които наистина бяха огледала на чиста душа. „Как се чувства болният?!“ — питаше лицето. То се интересуваше от някакъв болен, човешки простодушно се интересуваше от някого, защо да хитрува — интересуваше се от Coco. „Благодаря, професоре, добре се чувствам, добре съм…“ Наблизо изплуваше и трепкаше човешко лице. Помоли ме за нещо, професоре, и ще получиш всичко. Помоли ме за синовете си и след два дена ще бъдат с теб. Моли сега, професоре, докато искам да ти благодаря, после ще бъде късно. Сулико-о-о, Сулико-о-о…

Не, сега не мога да те моля за нищо, тиранино, мислеше си Градов. Лекарят не може да моли пациента в момента на лекуване, а сега все още си мой пациент, а не мръсен тиранин, тиранин…

Молотов слезе едно стъпало и подаде ръка на Градов:

— Поздравявам ви, професор Градов, с избирането ви във Върховния съвет! Искам да ви представя на другаря Сталин!

Сталин стисна ръката на Борис Никитич. Сега беше в отлично здраве. Измитите му и напарфюмирани мустаци и коса блестяха в тъмнорижаво.

— Поздравявам ви, професоре! Много добре е, че в нашия съветски парламент до работниците и колхозниците ще заседават представители на съветската наука, по-специално на нашата челна медицина.

Няколко секунди се гледаха в очите. Ако сега ме помоли за синовете си, ще го унищожа, помисли си Сталин.

— Благодаря ви, другарю Сталин — каза Градов и тактично се отдръпна към потока от депутати.

Сталин го изпрати с одобрителен поглед. В следващия миг му се стори, че огромно око на сова заслони прозореца над мраморните стъпала. После всичко премина.

Героите на Съветския съюз са във Вашингтон. Много отдавна нито едно голямо авиационно събитие не е имало такова отражение в печата като прелитането на Чкалов, Байдуков и Беляков. „Въздушни герои“, „Победители на магнитните джунгли на върха на света“, „Съветската столица се оказа по-близо до нас, отколкото си мислехме“ — с такива изрази американският печат оценява подвига на съветските герои. Президентът на САЩ Ф. Д. Рузвелт очаква летците в Белия дом.

Московската милиция арестува Бурцева, правила аборти в жилищата на пациентките си и в кабините на банята.

Радио. Северният полюс.

Москва, до ЦК на ВКП(б), до другаря Сталин, до другаря Молотов.

Скъпи Йосиф Висарионович и Вячеслав Михайлович!

Нашата четворка възторжено посрещна вестта за най-високата награда на родината. В бъдеще ни чака много труд, но твърдо знаем, че сме обкръжени от Вашата любов и грижа и от вниманието на цялата страна.

Ще положим всички сили, за да оправдаем Вашето доверие и при всички обстоятелства да пазим честта на нашата родина.

Папанин, Кренкел, Ширшов, Фьодоров.

На облигационния заем за укрепване отбраната на СССР трудещите се отговарят с масова подписка.

След дълго мълчание Съюзът на съветските писатели в Карелия най-после реши да обсъди въпроса за авербахщината в литературата. Дискусията показа каква огромна вреда са нанесли на карелската литература остатъците от раповщината. Буржоазните националисти Луото, Ононен, Райтунайнен са насочили писателите към създаване на общофинска (явно буржоазна) литература. Тези троцкистко-фашистки идейки са довели до това, че са започнали да приписват карелския народен епос „Калевала“ на фините. Националистите са изключени от Съюза на писателите.

ЦК на ВКП(б) с дълбоко прискърбие съобщава, че след продължително боледуване почина старият болшевик, видният стопански деец на тежката промишленост, членът на ЦК на ВКП(б) Йосиф Викентиевич Косиора.

Реч на колхозника Данила Онишченко: „Горещо приветствам партията и правителството за дългоочаквания заем. Трима от синовете ми са бойци от Червената армия: Иван е командир на батарея, Михаил — летец, Павел — свързочник. Имам още двама синове, трактористи. Ако врагът посмее да наруши нашата граница, със синовете си ще тръгнем да разгромяваме вражите гадини. Всеки член на семейството е внесъл по сто рубли.“