Айзък Азимов - Роботите и империята

Струваше й се, че до този миг никога не бе изпитвала толкова остра нужда от един душ. И определено никога не му се бе наслаждавала толкова. Тя се къпа много по-дълго от необходимото, а когато свърши, дори и през ум не й мина да се запита дали хавлиите са дезинфекцирани. Сети се за това чак след като се изтри, но тогава вече бе късно.

Разрови нещата, които Жискар беше извадил — пудра, дезодорант, гребен, паста за зъби, сешоар, — но не можа да открие нищо, което да прилича на четка за зъби. Накрая се отказа да търси и се изми с пръст, което й се видя крайно незадоволително. Не намери и четка за коса. Насапуниса гребена преди да се среши, но така и не посмя да го използва. Откри някаква дреха, която й се стори подходяща за спане. Изглеждаше чиста, но пък висеше прекалено свободно.

— Мадам — тихо изрече Данил, — капитанът пита дали може да говори с вас.

— Да, струва ми се — разсеяно отвърна Гладиа, докато продължаваше да рови за друга нощница. — Пусни го да влезе.

Д.Ж. имаше уморен, направо измъчен вид, но щом Гладиа се обърна да го посрещне, немощно се усмихна насреща й, после отрони:

— Трудно може да повярва човек, че сте прехвърлила двайсет и три десетилетия.

— Моля? С това нещо?

— Именно с него. То прозира… Или не сте забелязала?

Гладиа хвърли към нощницата си един поглед, изпълнен със съмнение, после въздъхна:

— Добре, щом толкова се впечатлявате, но това не променя факта, че съм живяла на този свят близо два и половина века.

— Никой не би се досетил по вида ви. Сигурно на младини сте била много красива.

— Не си спомням да са ми казвали някога подобно нещо, Д.Ж. Винаги съм смятала, че дискретният чар е най-многото, на което мога да разчитам… Както и да е, я ми кажете, как се използва този уред?

— Фонобоксът ли? Просто натискате тук отдясно, при което ще ви попитат от какво имате нужда, и оттам нататък се оправяте.

— Добре. Ще ми трябват четка за зъби, четка за коса и дрехи.

— Ще се погрижа да получите четката за зъби и за коса. Колкото до дрехите, за тях вече са се погрижили. В гардероба имате окачени калъфи с дрехи. Вътре ще намерите най-доброто, което може да ви предложи модата на Бейлиуърлд, но, разбира се, това не пречи да останете разочарована. И не мога да ви гарантирам, че ще са ви по мярка. Повечето жени тук са по-високи от вас и определено по-широки и по-пълни… Но няма значение. Мисля, че поне на първо време ви чака усамотение.

— Защо?

— Е, милейди. Тази вечер вие май държахте цяла реч и ако не ме лъже паметта, не пожелахте да си седнете на мястото, въпреки че на няколко пъти ви казах да го направите.

— Останах с впечатлението, че всичко мина успешно, Д.Ж.

— Така беше. Пожънахте нечуван успех — Д.Ж. се усмихна широко и се зачеса по брадата на дясната си страна, сякаш внимателно претегляше думите. — Всеки успех обаче си има своята цена. Бих казал, че в момента вие сте най-известната личност на Бейлиуърлд — на всеки му се иска да ви види и да ви докосне. Ако се появите навън, мигновено ще предизвикате размирици. Поне докато нещата не се поуталожат. Не сме сигурни колко може да трае всичко.

И после, вие накарахте да викат за вас даже и ястребите. Но утре, когато хипнозата и истерията си отидат, те ще побеснеят. Дори Стареца Бистърван да не е възнамерявал да ви убие след вашата реч, до утре сутринта той несъмнено ще изгаря от една единствена мисъл — как да го направи възможно най-бавно и мъчително. А в неговата партия се намират и такива хора, които като нищо ще се помъчат да не останат длъжни на Стареца в малката му прищявка.

Затова сте тук, милейди. Затова тази стая, този етаж и целият този хотел е под наблюдението на не знам колко взвода от специалните части, сред които се надявам, че не са се промъкнали ястреби. И тъй като съм толкова тясно обвързан с вас в героичната ни постановка, аз също съм прикован тук и не мога да се махна.

— О! — безучастно отрони Гладиа. — Много съжалявам. Значи не можете да се видите със своето семейство.

Д.Ж. сви рамене.

— Търговците не могат да се похвалят с кой знае какви семейства.

— Тогава с приятелката си.

— Тя ще го преживее… Може би по-лесно от мен — той метна изпитателен поглед към Гладиа.

— И през ум да не ви минава, капитане — изрече Гладиа с равен тон.

Д.Ж. повдигна вежди.

— Не можете да ми попречите да си го мисля, мадам, но нищо няма да предприема.

— Колко време мислите, че ще остана тук? Питам ви сериозно.

— Зависи от Директората.

— Какъв Директорат?