Айзък Азимов - Роботите и империята

Тази жена е лицемерка въпреки всичките си приказки — не, напротив, именно заради тях. Те представляват гласно признание на нейното лицемерие. Тя се вайка и хленчи, че имунната й система не била в ред и че трябва да се предпазва от зарази. Тя, разбира се, не го прави, защото смята, че ние сме прокажени и вмирисани. Предполагам, че подобна мисъл изобщо не й е минавала през ум.

Хленчи, че животът й бил скучен, предпазван от несполуки и нещастия благодарение на прекалено добре уреденото общество и прекалено грижовните тълпи от роботи. Колко ли трябва да ги мрази.

Но какво я заплашва тук? Какво лошо очаква да я сполети на нашата планета? И все пак е довела със себе си два робота. Събрали сме се в тази зала в нейна чест, за да я превъзнасяме, а тя е довела двата си робота дори тук. Те са на трибуната заедно с нея. Сега, когато цялото помещение е осветено, можете да ги видите. Единият е имитация на човешко същество и се казва Р. Данил Оливо. Другият е един безсрамен робот с очевидно метална конструкция и се казва Р. Жискар Ревентлов. Приветствайте ги, мили мои братя. Те са сродниците на тази жена.

— Мат! — изстена тихо Д.Ж.

— Не още — отвърна му Гладиа.

Хората започнаха да протягат вратове, сякаш изведнъж всички ги беше втресло. Думата „роботи“ прекоси залата надлъж и нашир, понесена от хилядите гърла.

— Можете спокойно да ги разгледате — отекна гласът на Гладиа. — Данил, Жискар, станете.

Двата робота мигновено се изправиха зад нея.

— Застанете хубаво от двете ми страни — добави тя, — така че тялото ми да не ви скрива… Не че тялото ми може да скрие кой знае колко.

Сега нека ви обясня някои неща. Тези два робота не са дошли с мен, за да ми прислужват. Да, те ми помагат да поддържам имението си на Аврора заедно с още петдесет и един други. Няма работа, която да не могат да свършат вместо мен. Такива са порядките на планетата, на която живея.

Роботите се различават по сложност, възможности и интелигентност, а тези двата са оценяват много високо по изброените показатели. Особено Данил, чийто интелект според мен се доближава най-много в сравнение с всички останали роботи до човешкия — в онези области, където сравнението е възможно.

Довела съм само Данил и Жискар, но не за да ми слугуват. Ако това ви интересува, аз се обличам сама, къпя се сама, държа приборите си по време на ядене сама и ходя сама, а не ме носят.

Дали ги използвам за лична охрана? Не. Разбира се, те могат да ме защитят, но в същата степен, в която при необходимост биха го сторили и за всеки един друг човек. Съвсем наскоро на Солария Данил направи всичко по силите си, за да помогне на капитан Бейли, и беше готов да загине, за да защити мен. Ако не беше той, корабът нямаше да бъде спасен.

А на тази трибуна определено не се нуждая от охрана. В крайна сметка пред сцената е спуснато силово поле, което е предостатъчно. То е там не по мое настояване, но все пак го има и друга защита не ми е необходима.

Защо тогава роботите ме придружават?

Сигурно сте запознати с историята на Илайджа Бейли, който освободи Земята от господството на космолитите, който постави началото на новата заселническа политика и чийто син основа Бейлиуърлд — нали неслучайно планетата ви се казва така? Тогава сигурно знаете, че много преди да се запознае с мен, Илайджа Бейли е работил с Данил. Работил е заедно с него на Земята, на Солария и на Аврора върху онези паметни случаи. За Данил Илайджа Бейли си остана завинаги „колегата Илайджа“. Не зная дали този факт е споменат в биографията му, но имате моята дума, че това е така. И въпреки че като землянин Илайджа Бейли се е отнасял в началото със силно недоверие към Данил, между тях постепенно се зароди приятелство. И когато преди шестнайсет десетилетия Илайджа Бейли умираше тук, на същата тази планета, която тогава се състоеше от една шепа сглобяеми къщи, заобиколени с малки градинки, не синът му стоеше до него на смъртния одър. Нито бях аз. (В един предателски миг й се стори, че гласът й изневерява.) Той изпрати да доведат Данил и не се предаде на смъртта, докато Данил не пристигна.

Да, Данил посещава вашата планета за втори път. Аз дойдох с него, но останах на орбита. (Дръж се!) Данил се приземи сам и стана единственият свидетел на последните му думи… Е, нищо ли не означава това за вас?

Гласът й мина една октава по-високо и тя размаха юмруци във въздуха.

— Трябва ли да ви казвам всичко това? Нима не го знаете? Пред вас е роботът, когото Илайджа Бейли обичаше. Да, обичаше. Исках да видя Илайджа, преди да умре, исках да се сбогувам с него, но той пожела Данил — и това тук е Данил. Същият онзи Данил.