Айзък Азимов - Роботите и империята

Сега обаче Фастълф бе мъртъв и тя можеше да се върне. И макар че не бе в състояние да промени миналото напълно, поне част от него можеше. Жискар трябваше отново да бъде неин.

Беше решила твърдо.

Амадиро се колебаеше как да посрещне Василия. Тя не се върна, преди старият Фастълф (след смъртта му той вече с лекота произнасяше името) да прекара цял месец в своята урна. Това ласкаеше собствената му прозорливост. В края на краищата, нали именно така бе заявил на Мандамъс — че тя ще остане по-надалеч от Аврора, докато баща й не умре.

И после, Василия се оказа прозрачна, което бе много удобно. Липсваха й вбесяващите способности на новия му любимец Мандамъс, който сякаш винаги таеше по някоя неизказана мисъл — колкото и да даваше вид, че е изпразнил мозъка си до дъно.

От друга страна, Василия се поддаваше ужасно трудно на контрол. Тя бе последният човек, който щеше да тръгне тихо и кротко по начертания от него път. Разчитай на нея да ти проучи космолитите от другите Външни светове до мозъка на костите, но после разчитай, че ще ти предаде всичко по най-смътния и заплетен начин.

Така че Амадиро я поздрави с ентусиазъм, който бе полупресторен, полуискрен.

— Василия, толкова се радвам, че отново си тук. Институтът пърха с едно отрязано крило, когато те няма.

Василия се засмя.

— Хайде, Келдън — тя единствена се обръщаше към него на малко име без колебание или неудобство, макар че беше по-млада с две и половина десетилетия, — нали другото крило е твое. Откога не си вече толкова сигурен, че то стига?

— Откакто реши да протакаш отсъствието си с години. Намираш ли, че Аврора се е променила?

— Ни най-малко — което би трябвало да ни разтревожи. Липсата на промяна означава упадък.

— Парадокс. Няма упадък без промяна към по-лошо.

— Липсата на промяна е промяна към по-лошо, Келдън, поне в сравнение със заобикалящите ни Заселнически светове. Те се променят бързо, завладяват нови и нови планети и развиват всяка една от тях все повече и повече. Силата и потенциалът им нарастват, докато ние тук седим и дремем. Нашата мощ непрекъснато намалява в сравнение с тяхната.

— Чудесно, Василия! Мисля, че добре си порепетирала по време на полета. Обаче в политическата ситуация на Аврора настъпи промяна.

— Имаш предвид смъртта на моя генетичен баща.

Амадиро разпери ръце и леко сведе глава.

— Както кажеш. Той беше главният виновник за нашата парализа, но сега вече го няма и предполагам, че ще последва промяна, макар и не задължително видима.

— Криеш нещо от мен, нали?

— Нима бих направил подобно нещо?

— Разбира се. Тази твоя фалшива усмивка винаги те издава.

— Значи трябва да се науча да бъда сериозен с теб… Хайде, стига. Получих доклада ти. Кажи ми какво не е включено в него.

— Включила съм всичко… почти. Навсякъде разпалено заявяват, че са обезпокоени от нарастващата дързост на заселниците. Навсякъде са твърдо решени да им се съпротивляват докрай, следвайки самоотвержено и с готовност Аврора.

— Да, да ни следват. А ако не застанем начело?

— Тогава ще изчакат и ще се опитат да прикрият задоволството си от този факт. Иначе… Ами какво, всички Външни светове са се хвърлили в усъвършенстване на технологиите, но не са никак склонни да разкрият с какво точно се занимават. Всеки работи сам за себе си, без да се обединява с другите дори в рамките на собствената си планета. Никъде, на никой от Външните светове, няма нито един изследователски колектив, който да прилича на нашия Институт по роботика. Изследователите работят само индивидуално и всички до един ревниво пазят своите постижения от останалите.

— Тогава не ми се вярва да са ни настигнали — каза Амадиро едва ли не със задоволство.

— За голяма жалост — кисело отвърна Василия. — Прогресът на Външните светове е твърде бавен именно защото се осъществява от толкова хаотично разпилени индивидуалности. Заселническите светове редовно се срещат на конгреси, имат институти и макар че все още се тътрят далеч зад нас, определено ще ни настигнат… Все пак успях да се добера до някои технологични новости, но те всички са изброени в доклада ми. Например всички работят върху ядрения мултипликатор, но не ми се вярва проектът да е преминал етапа на лабораторна демонстрация. Все още не е създаден модел, който би могъл да се използва на борда на кораб.

— Надявам се, че не грешиш в това отношение, Василия. Ядреният мултипликатор е оръжие, с което нашите флотилии биха разгромили Заселническите светове в един миг. Смятам обаче, че по принцип би било по-добре, ако Аврора изпревари останалите си братя в разработката на оръжието… Ала ти каза, че в доклада си включила почти всичко. Много добре чух това „почти“. Какво е изпуснато?