Айзък Азимов - Роботите и империята

— Луната — продължи Мандамъс, — постепенно се отдалечава от Земята поради приливния ефект върху планетата. Големите приливи и отливи на Земята представляват уникалното следствие от огромните мащаби на този спътник. Земното слънце също оказва подобен ефект, който обаче е три пъти по-слабо изразен, отколкото в случая с Луната — също както и нашето слънце предизвиква малки приливи и отливи на Аврора.

Тъй като вследствие на ефекта, който оказва върху Земята, Луната постепенно се отдалечава от нея, в началото тя естествено е била много по-близо до планетата. Колкото по-близо се е намирала Луната до Земята, толкова по-високи са били приливите и отливите на планетата. Тези приливи и отливи са имали две важни последствия за Земята. Постепенно те са нагънали земната кора и са забавили нейното въртене около собствената й ос — отчасти в резултат на същото това нагъване и отчасти в резултат на триенето между океанските приливни вълни и плитките морски дъна. И така ротационната енергия се е преобразувала в топлина.

Следователно Земята притежава най-тънката кора от всички обитаеми планети, които познаваме. Тя е единствената обитаема планета с активна вулканична и тектонична дейност.

Амадиро го прекъсна:

— Но всичко това не може да има нищо общо с изобилието от форми на живот на Земята. Струва ми се, д-р Мандамъс, че или трябва да преминете по същество, или да напуснете.

— Моля ви, д-р Амадиро, имайте още съвсем малко търпение. Много важно е да вникнем добре в нещата. Направил съм прецизна компютърна симулация на химическото развитие на земната кора, като съм отчел въздействието на приливите и отливите, както и на тектоничната дейност. Смея да твърдя, че никой никога не го е правил толкова добросъвестно и толкова обстойно като мен — ако ми позволите нескромността.

— О, непременно — промърмори Амадиро.

— Резултатите показват съвсем недвусмислено — мога да ви запозная с всички необходими данни, когато пожелаете, — че в земната кора и в най-горния слой на мантията са се натрупали уран и торий в концентрации, хилядократно надвишаващи тези на всички останали обитаеми планети. Нещо повече, те се натрупват неравномерно, така че на отделни места тяхната концентрация е дори още по-висока.

— И доколкото разбирам, радиоактивността също?

— Не, д-р Амадиро. Уранът и торият са много слабо радиоактивни и дори когато тяхната концентрация е относително висока, това не е така в абсолютни величини… Повтарям, че всичко това се дължи на присъствието на огромната Луна.

— В такъв случай предполагам, че макар радиоактивността да не е толкова висока, че да представлява опасност за живота, все пак е достатъчна, за да ускори мутациите. Така ли е, д-р Мандамъс?

— Точно така. Понякога тя може да предизвика преждевременна гибел, но като цяло осигурява по-бързо развитие на новите видове. В резултат се е стигнало до огромното разнообразие и изобилие от форми на живот. А в крайна сметка са се появили разумни същества и цивилизация — единствено на Земята.

Амадиро кимна. Младежът не беше никак откачен. Можеше да греши, но не беше откачен. А можеше и да се окаже прав.

Амадиро не беше планетолог. Трябваше да направи справка в литературата, за да провери дали Мандамъс не е открил вече известен факт, както често се случва с повечето ентусиасти. Преди това обаче трябваше да се убеди в нещо много по-важно.

— Споменахте за някаква възможност да се унищожи Земята — меко започна той. — Съществува ли някаква връзка между това и нейните уникални свойства?

— Човек може да се възползва от уникалните свойства по уникален начин — също толкова меко отвърна Мандамъс.

— В нашия случай — как именно?

— Преди да обсъдим метода, д-р Амадиро, съм длъжен да ви предупредя, че въпросът, дали унищожението е физически възможно, зависи донякъде от вас.

— От мен?

— Да — каза Мандамъс твърдо. — От вас. Защо иначе щях да ви досаждам с тази дълга история, ако не за да ви убедя, че знам какво говоря, и съответно да ви склоня да ми окажете съдействие, което ще е решаващо за моя успех?

Амадиро пое дълбоко дъх.

— Ако бях отказал, щеше ли да свърши работа някой друг?

— Възможно е да успея да намеря други, ако вие откажете. Отказвате ли?

— Вероятно не, но се чудя доколко съм незаменим за вас.

— Не повече, отколкото съм аз за вас — това е отговорът. Вие просто трябва да ми съдействате.

— Трябва?

— Бих искал да го направите — ако предпочитате да се изразя така. Но ако желаете победата на Аврора и космолитите над Земята и заселниците — сега и завинаги, — вие трябва да ми съдействате, независимо дали изразът ви се харесва или не.