Айзък Азимов - Позитронният човек

— Много добре. И по какъв начин това важи и за мен?

— Вероятно ще кажат, че сте създал протезологията преди всичко за собствените си нужди. Някой ще твърди, че цялата наука е част от кампания по роботизирането на човешките същества или очовечаването на роботите, но и в двата случая тя се превръща в нещо злонамерено и порочно.

— Не — промълви Ендрю. — Не съм способен да схвана подобни доводи.

— Е да, не сте. Защото сте изцяло логично същество, контролирано от позитронни схеми. И си мисля, че няма такова подобрение, което би направило вашето мислене блуждаещо, каквото е нашето понякога. Истинските дълбини на неразумността са недостижими за вас — но това не е критика към вас, а само изясняване на действителността. В най-важните неща сте наистина човек, мистър Мартин, но се боя, че сте далеч от разбирането колко далеч от разума могат да избягат хората, стига да повярват, че интересите им са засегнати.

— Но ако са засегнати интересите им, бих очаквал, че ще се опитат да бъдат възможно най-разумни, за да могат…

— Не. Моля ви. Няма как да ви накарам да проумеете. Мога само да ви помоля — приемете, че казаното от мен е вярно. Приемете го на доверие, ако тази идея има някакво значение за вас… Мистър Мартин, никога не сте бил обект на буря от политическа омраза, нали?

— Струва ми се — не.

— Ако сте бил, щяхте да знаете. Е, сега ще бъдете. Ако упорствате в тази кампания да ви обявят за човек, ще бъдете очернен така, че и аз, и вие бихме сметнали това за недостойно, но милиони хора ще повярват на всяка дума. Мистър Мартин, приемете един съвет от мен. Примирете се със сегашните си условия на живот. Да направите каквото искате би било твърде голяма глупост.

— Така ли мислите?

— Да. Така мисля.

Чи Ли-Синг стана от креслото зад бюрото, отиде до прозореца и застана с гръб към Ендрю. В кабинета нахлуваше ослепителна светлина и ясно очертаваше силуета й. От мястото, където седеше Ендрю, голото тяло под блещукащата пластмасова обвивка приличаше почти на детско. Или на кукла.

Погледа мълчаливо Ли-Синг, после я попита:

— Ако реша да се боря за положението си на човек, въпреки всичко казано от вас, ще бъдете ли на моя страна?

Тя продължи да гледа през прозореца. Ендрю се взираше в лъскавата, дълга черна коса, крехките рамене, изящните ръце. Тя наистина прилича на кукла, каза си той. Но ясно съзнаваше, че нямаше нищо кукленско в председателката на Комитета по наука и технология в Световното законодателно събрание. Под привидно уязвимата външност се криеше сила.

След малко тя проговори:

— Да, ще бъда.

— Благодаря.

— … докогато е възможно — гладко продължи Ли-Синг. — Но сте длъжен да разберете — ако в който и да е момент позицията във ваша полза застраши политическата ми кариера достатъчно сериозно, може и да ви изоставя по принуда, тъй като това не е въпрос засягащ основите на моите схващания. Опитвам се да ви кажа, мистър Мартин, че ви съчувствам, че ме натъжава положението, в което се намирате, но не смятам да провалям политическото си бъдеще заради вас. Старая се да бъда максимално откровена.

— Благодарен съм ви за това и не мога да искам повече.

— Имате ли намерение да се борите?

— Да. Да, имам. Ще се боря докрай, каквито и да са последствията. И ще разчитам на помощта ви, но само доколкото можете да ми я дадете.

Борбата не тръгна към пряк сблъсък. Ендрю бе подсказал на Саймън де Лонг стратегията и се съгласи с избраната за осъществяването й тактика. Обмисленото професионално мнение на де Лонг беше, че кампанията се очертава като обиколна и бавна. Де Лонг го посъветва да прояви търпение.

— Като си помисля, сигурно имам безкрайни резерви от това качество — мрачно промърмори Ендрю.

„Файнголд и Чарни“ се впуснаха в действия за стесняване и ограничаване на бойното поле.

Някой си Роджър Хенеси от Сан Франциско, с присадено преди седем години протезиращо сърце, осигуряваше на „Файнголд и Чарни“ роботи за почистването и поддръжката съгласно договор, сключен още по времето на Пол Чарни. Внезапно „Файнголд и Чарни“ спряха изплащането на сметките, получени от Хенеси. Отношенията им бяха добри и продължаваха твърде много години, затова известно време Хенеси не каза нищо. Но когато се натрупаха неплатени сметки за пет месеца, Хенеси вече намери повод да мине през офиса на „Файнголд и Чарни“, за да си поприказва със Саймън де Лонг.

— Саймън, сигурен съм, че ти нищо не знаеш за случая, но напоследък нещо се е объркало в счетоводните ви операции. Искам да кажа, моите платежни си стоят открити тук още от декември, а пък вече наближава юни и…