Айзък Азимов - Позитронният човек

— Значи е някакъв трик, а?

— Може и така да се нарече.

— Но няма да ми кажеш какво става?

— Не. Не сега. Ще замирише, че те включваме в заговор.

— Но ти вече ме включи в заговора!

Де Лонг се ухили.

— Нима? Ние само отказваме да платим твоите сметки. Играй с нас, Роджър. Няма да съжаляваш. Обещавам ти.

— Добре… — намусено промърмори Хенеси.

И сметките му все така си стояха неплатени. След още три месеца Хенеси по подходящ начин уведоми „Файнголд и Чарни“, че вече не е в състояние да извършва услуги за тях. Той прекрати договора и подаде иск за неплатени суми. „Файнголд и Чарни“ уредиха временно с други почистването на офиса и уведомиха съда, че са готови да защитават позицията си.

Когато се гледаше делото „Хенеси“ срещу „Файнголд и Чарни“, един от младшите партньори се яви да пледира в съда. Той просто обясни, че понеже може да се докаже определението на Роджър Хенеси като робот, а не като човешко същество, „Файнголд и Чарни“ не се смятат за задължени да продължат спазването на договора и едностранно са го анулирали.

Роботът Хенеси, продължи адвокатът, пращал своите почистващи роботи още няколко месеца. При новосъздалото се положение, въпреки че „Файнголд и Чарни“ не са искали от него да го прави, не смятали, че му дължат пари, а Хенеси като робот нямал юридическо право да ги принуди да платят. Младшият партньор изтъкна, че роботите нямат нито една от конституционните гаранции, на които се радват човешките същества. В спорове по договори, включващи и роботи, само собствениците им могат да подават искове в съда, не и самите роботи.

— Но моят клиент не е робот! — гръмовно се намеси адвокатът на Хенеси. — Ясно е като бял ден, че той е човек като останалите присъстващи!

— Вашият клиент — отвърна адвокатът от „Файнголд и Чарни“, — преди няколко години е бил снабден с роботизирано протезиращо сърце. Не е ли точен този факт?

— Защо пък, може и така да е. Ще трябва да го попитам. Но възможно ли е да има връзка с…

— Връзката е пряка, уверявам ви. И аз най-почтително моля съда да поиска потвърждение в тази точка.

Съдията погледна към Хенеси.

— Е, мистър Хенеси?

— Вярно, тук вътре тиктака протеза, ама какво?…

Човекът от „Файнголд и Чарни“ обясни:

— Ваша чест, позицията, която защитаваме е следната — присъствието на изкуствен механизъм от този вид в тялото на мистър Хенеси за поддържане на живота му напълно променя неговото юридическо положение. Имаме основания да твърдим, че без този роботизиран компонент в тялото си той вече нямаше да е между живите. Следователно според нас частично протезираният мистър Хенеси е всъщност робот, при това от няколко години, а от това произтича, че всякакви договори, които може да е сключвал като човешко същество, са нищожни от момента на превръщането му в робот.

— Това било значи! — измърмори под носа си Хенеси. — Бре, да ме удавят дано! Казват, че заради сърцето съм станал робот, а? Значи така, а? — Той отметна глава назад и шумно се разсмя.

В съдебната зала се вдигна оглушителен ропот. Съдията тропаше с чукчето си и крещеше, но минути наред никой не го слушаше. Накрая през врявата се чу какво казва. Прекратяваше делото с директна присъда в полза на ищеца. Мистър Роджър Хенеси, който според съда беше несъмнено човек, трябваше да получи изостаналите си плащания, плюс натрупаните лихви, плюс обезщетение.

„Файнголд и Чарни“ обжалваха.

Пред по-високата инстанция дебатите по делото бяха от по-усложнено естество, викаха като свидетели различни експерти, за да обсъдят определенията за човек. Разгледаха проблема от всички страни — научна, теологична, семантична, философска.

Присъдата в полза на Хенеси беше потвърдена.

„Файнголд и Чарни“ обжалваха отново.

Водеха борбата умело и упорито, губеха на всяка крачка, но винаги по такъв начин, че проблемът се разширяваше непрекъснато, от простото „Трябва ли да се плати на Хенеси?“ към „Що е това човек?“ . Във всяка следваща инстанция те принуждаваха решението да бъде възможно най-общовалидно.

Това отне години и милиони долари. Постепенно делото се изкачи до юрисдикцията на Световния съд.

Съдът потвърди първоначалното решение в полза на Хенеси и подкрепи всички натрупали се допълнителни определения за валидния човешки статус на всички индивиди, в чиито тела са вградени роботизирани протезиращи устройства. Световният съд заяви, че именно мозъкът е най-висшият определител на човешката същност. Използването на помощни устройства за поддържане живота на мозъка по никакъв начин не премахва фундаменталната и неотменима човечност на този мозък. Неприемливо е, постанови съдът, да се твърди, че присъствието на роботизирани протези в тялото на човешко същество превръща съответния индивид в робот.