Айзък Азимов - Космически скитник

Той видя как Бигман погледна обезпокоен към него и му махна с ръка за поздрав. После се съсредоточи върху пътя.

Марсианската пустиня беше почти равна, равна и гола. Нямаше дори стрък трева. Това място е било мъртво и пустинно от кой знае колко милиона години. Внезапно му хрумна, че може би греши. Може би наистина пустинните пясъци са били покрити със синьозелени микроорганизми, преди земляните да дойдат и ги изгорят, за да освободят място за своите ферми.

Колите отпред вдигаха прах, който се издигаше бавно, сякаш беше част от филм, пуснат със забавени движения. Тя се утаяваше също така бавно.

Колата на Дейвид вървеше лошо. Той увеличи скоростта и откри, че става нещо нередно. Колите през него се придържаха към земята, а неговата подскачаше при всяка неравност като Джекребит 2 2 Голям северноамерикански заек — бел.пр. . Неговата кола излиташе във въздуха при всяка незначителна неравност на повърхността, при всеки издаден скален контур. Тя се носеше лениво във въздуха, с въртящи се на няколко инча от земята колела. После също така плавно се спускаше долу, дръпвайки рязко напред веднага щом колелата й докоснеха земята.

Това причиняваше изоставането му, а когато увеличаваше скоростта, за да ги настигне, подскачането ставаше още по-лошо. Виновна, разбира се, беше слабата гравитация, но другите успяваха да се справят. Той се чудеше как.

Ставаше все по-студено. Дори през марсианското лято температурите едва надминаваха точката на замръзване. Дейвид можеше да гледа право в Слънцето. То изглеждаше нищожно малко на моравото небе, на което той различи и три-четири звезди. Въздухът беше твърде рядък, за да ги скрие или да разпръсне светлината по такъв начин, че да се получи синият цвят на земното небе.

— Колите с номер едно, четири и седем — наляво! — прозвуча отново гласът на Грисуълд. — Колите с номера две, пет и осем — към центъра! Колите с номера три, шест и девет — надясно! Колите с номера две и три ще бъдат отговорници на своите участъци.

Колата на Грисуълд с номер едно започна да завива наляво и Дейвид, следвайки я с очи, забеляза черната линия на хоризонта в тази посока. Номер четири последва номер едно, а Дейвид зави рязко наляво, за да запази ъгъла на променяне на посоката. Това, което последва, го изненада. Колата му поднесе и той едва успя да реагира. Дейвид се вкопчи в кормилото и го завъртя в посока на плъзгането. Той изключи напълно захранването и почувствува стърженето на колелата при въртеливото движение на колата напред. Пустинята се завъртя през очите му.

— Настъпи аварийната спирачка. Педалът е точно вдясно от този на реостата — чу той тънкия глас на Бигман от предавателя.

Дейвид отчаяно се опита да намери педала на аварийната спирачка, но болящите го стъпала не откриха нищо. Тъмната линия на хоризонта се появи пред него и изчезна. Сега тя бе много по-ясно очертана и по-широка. Дори при това мигновено появяване естеството й ставаше ужасно очевидно. Това бе една от пукнатините на Марс, дълга и права. Както многобройните такива на земната Луна, те представляваха пукнатини в планетната повърхност, причинени от изсъхването й през милионите години. Бяха по-широки от сто фута и никой не бе измервал дълбочината им.

— Стъпвай навсякъде и ще го откриеш — извика Бигман.

Дейвид го послуша и внезапно почуствува слабо хлътване под пръстите си. Бързото въртене на пясъкохода премина в ужасно стържене. Вдигнаха се облаци прах, които го задавиха и скриха всичко. Той се наведе върху кормилото и зачака. Колата постепенно забави движението си и накрая спря.

Дейвид се облегна назад и известно време диша спокойно. После свали филтъра, избърса вътрешната му повърхност, докато студеният въздух щипеше носа и очите му, и после го постави отново. Дрехите му бяха червеносиви от прахта, която се беше напластила и върху, брадичката му. Той чувствуваше сухотата й върху устните си, а вътрешността на колата бе изцапана с нея.

Другите две коли от подгрупата спряха до него. От едната се измъкна Грисуълд. Филтърът правеше брадясалото му лице ужасно грозно. Дейвид внезапно осъзна причината за популярността на брадите сред земеделските работници. Те бяха защита срещу студения вятър на Марс.

Грисуълд ръмжеше, показвайки жълтите си и изпочупени зъби.

— Землянино — каза той, — ремонтът на този пясъкоход ще бъде финансиран от твоята заплата. Ти чу предупреждението на Хенес.

Дейвид отвори вратата и слезе. Отвън колата приличаше на смачкан варел. Гумите бяха разкъсани и от тях се подаваха огромни зъби, които очевидно бяха „аварийна теглителна сила“.