Айзък Азимов - Космически скитник

Общо взето през последните три марсиански години във фермата на Макиан не беше се случвало по-вълнуващо събитие. А една марсианска година е само с един месец по-къса от две земни години.

Появяването на Дейвид бе посрещнато с одобрителни викове, въпреки че малка група в единия край го гледаше мрачно и враждебно. Навярно вътре ги бяха чули, защото Макиан, Хенес, Бенсън и някои други се показаха навън. Дейвид се заизкачва по рампата, водеща към входа, а Хенес излезе напред и погледна надолу.

— Сър, дойдох да обясня причината за станалия днес инцидент — рече Дейвид.

— Един ценен работник от фермата умря при свада с теб — отвърна Хенес с равен глас. — Може ли твоето обяснение да зачеркне този факт?

— Не, сър, но Грисуълд бе победен в честна борба.

— Той се опита да убие момчето — обади се гласа от тълпата. — Случайно бе забравил да постави гредите-тежести на колата му.

Няколко души се засмяха на последната саркастична забележка.

Хенес побледня и сви юмруци.

— Кой каза това? — попита той. Настъпи тишина и след малко един приглушен глас от първите редици на тълпата се обади:

— Моля ви, учителю, не бях аз.

Там стоеше Бигман със скръстени ръце и скромно сведен поглед. Смехът избухна с още по-голяма сила. Хенес с усилие овладя яростта си.

— Поддържаш ли твърдението, че е посегнал на живота ти? — попита той Дейвид.

— Не, сър — отвърна Дейвид. — Твърдя само, че го победих в честна борба, на която бяха свидетели седем замеделски работници. Човек, който влиза в честна борба, иска да излезе от нея по най-добрия възможен начин. Да не възнамерявате да въвеждате нови правила?

От тълпата се надигна вик на одобрение.

— Жалко, че сте били заблудени и подбудени към действие, за което ще съжалявате. Сега всички се върнете на работа и бъдете сигурни, че вашето отношение тази вечер няма да бъде забравено. Колкото до вас, Уилямс, ние ще обсъдим случая и ще поговорим допълнително. — каза Хенес. После се обърна и влезе в сградата на управлението. След кратко колебание го последваха и останалите.

Рано на другата сутрин Дейвид бе повикан в офиса на Бенсън. Тази нощ имаше голямо чествуване, в което Дейвид не можеше да не участвува и сега се прозя дълбоко, докато се навеждаше, за да не се удари в трегера.

— Влез, Уилямс — покани го Бенсън. Облечен бе в бяла рубашка, а във въздуха се усещаше характерна животинска миризма, която идваше от клетките с плъхове и хамстери. — Изглежда ти се спи — усмихна се той. — Седни.

— Благодаря — отвърна Дейвид. — Спи ми се наистина, но с какво мога да ви бъда полезен?

— По-важно е какво аз мога да направя за теб, Уилямс. Ти си в беда и можеш да изпаднеш и в още по-голяма. Страхувам се, че не знаеш какви са условията на Марс. Мистър Макиан има законното право да нареди да те разстрелят, ако се усъмни, че смъртта на Грисуълд е предизвикана от предумишлено убийство.

— Без съд ли?

— Не, но Хенес винаги би могъл да намери двадесет земеделски работници, които да кажат каквото им нареди.

— Но в такъв случай ще има неприятности с останалите, нали?

— Да. Миналата нощ многократно му го повторих. Не мисли, че се разбираме с него. Държи се като диктатор. Следва само собствените си идеи. Например, както ти споменах онзи път, умира да се прави на частен детектив. И мистър Макиан е напълно съгласен с мен. Оставил е Хенес да се грижи за всички преки взимания-давания с работниците и затова вчера не се намеси, но после му каза в лицето, че няма намерение да допусне фермата му да бъде унищожена заради един глупав негодник като Грисуълд. Хенес обеща да остави нещата да се уталожат, но няма да забрави скоро за случилото се. Не е за препоръчване да имаш враг като него тук, на Марс.

— Ще трябва да поема този риск, нали?

— Можем да намалим риска до минимум. Затова поисках разрешение от Макиан да те използувам тук. Можеш да ми бъдеш много полезен, макар да нямаш научна подготовка. Ще ми помагаш като храниш животните и почистваш клетките им. Мога да те науча как да ги упойваш и инжектираш. Това не е много, но ще те държи далеч от Хенес и ще предотврати размириците във фермата, които не можем да си позволим. Приемаш ли?

— Това би било обществено падение за мъж, който веднъж е бил провъзгласен за земеделски работник — заяви тържествено Дейвид.

— О, Уилямс, не вземай насериозно казаното от тези глупаци! — намръщи се ученият. — Замеделски работник! Пфу! Това звание е прищявка на тъпи бачкатори и нищо повече. Глупаво е да се вслушваш в техните изкривени представи за обществен статус. По-добре работи за мен и ми помогни да разкрием мистерията с отравянето. Така ще отмъстиш и за смъртта на сестра си. Нали затова дойде на Марс?