Айзък Азимов - Космически скитник

Напрежението се увеличаваше с всяка измината секунда. Дейвид не позволяваше да го стигнат и наблюдаваше как гримасата на Грисуълд става все по-измъчена. Дейвид трябваше да издържи по-дълго от него. Той имаше дробове на атлет, докато Грисуълд ядеше и пиеше твърде много, за да бъде в добра форма.

Пукнатината привлече погледа на Дейвид. Бе само на четири фута зад него — един стръмен бряг, който се спускаше перпендикулярно надолу. Натам го притискаше Грисуълд. Спря отстъплението си. До десет секунди другият трябваше да го атакува. Би трябвало.

И Грисуълд го атакува.

Дейвид се дръпна настрана и със силен юмручен удар го улучи в челюстта.

Грисуълд залитна, вдиша и напълни дробовете си със смес от аргон, неон и въглероден двуокис. Грохваше бавно и ужасно. Опита се да запази равновесие. Почти успя, но отново залитна напред…

В ушите на Дейвид прозвуча вик на смущение. С треперещи крака, глух и сляп за всичко друго освен за своя филтър на земята, той се върна при колата. С голямо усилие на волята успя да нагласи филтъра и прикрепи бутилките към него. Накрая пое голяма глътка кислород, която се вля в дробовете му като студена вода в пресъхнало от жажда гърло. Цяла минута единственото му занимание беше да диша. Огромните му гърди се повдигаха и спадаха равномерно. Накрая отвори очи.

— Къде е Грисуълд? — попита той.

Всички го бяха наобиколили начело с Бигман.

— Не видя ли? — попита го учудено Бигман.

— Аз го повалих — отвърна Дейвид и се огледа наоколо.

Грисуълд не се виждаше никъде.

— В пукнатината — каза Бигман и направи плъзгащо се надолу движение с ръка.

— Какво? — попита Дейвид и се намръщи. — Това е лоша шега.

— Не, не.

— Гмурна се през ръба като плувец.

— Ясен случай на самозащита от твоя страна, Земни.

Всички говореха едновременно.

— Почакайте, какво се случи? — попита Дейвид. — Аз ли го хвърлих там?

— Не, Земни — гръмко възрази Бигман. — Не е твое дело. Ти го удари и нещастникът падна. Понечи да стане, но отново залитна и когато се опита да запази равновесие, подскочи напред и падна в пукнатината. Бе твърде заслепен, за да види какво има пред него. Опитахме се да го хванем, но не успяхме. Ако не гледаше само как да те притисне към ръба на пукнатината, за да те бутне в нея, това нямаше да се случи.

Дейвид погледна към хората и те впериха очи в него.

Накрая един от земеделските работници подаде коравата си десници.

— Добро шоу направи, момче — рече той. Казано бе спокойно и означаваше, че го приемат. Бигман извика триумфиращо, подскочи шест фута и докато падаше обратно, направи с крака няколко балетни фигури, които и най-добрият балетист не би могъл да повтори при земна гравитация. Другите вече се тълпяха по-близо до Дейвид. Хора, които преди се обръщаха към него само със „Земни“ или „ти“, или изобщо не го забелязваха, сега го потупваха по гърба и му казваха, че е мъж, с който Марс може само да се гордее.

— Момчета, нека продължим проверката — извика Бигман. — Нужен ли ни е Грисуълд, за да ни показва как?

— Не! — изреваха в отговор всички.

Бигман скочи в колата си, а Дейвид се настани в онази, която само преди петнадесетина минути принадлежеше на Грисуълд.

— Пясък, махай се! — прозвуча още веднъж като вълчи вой в марсианския въздух.

Новината се разпространи по радиото в пясъкоходите, прескачайки празните пространства между затворените в стъкло райони на фермата. Докато Дейвид маневрираше между стъклените стени, всички вече бяха научили за смъртта на Грисуълд.

Останалите осем земеделски работници от бившата група на Грисуълд се събраха още веднъж на отслабващия червеникав светлик от залязващото марсианско слънце и закараха пясъкоходите обратно под купола на фермата. Когато се върна, Дейвид вече бе прочут.

Този ден липсваше редовната вечеря. Тя бе изядена в пустинята преди завръщането, така че по-малко от половин час след завършване на проверката мъжете се събраха пред сградата на управлението и зачакаха.

Нямаше съмнение, че междувременно Хенес и Стареца бяха чули за борбата. Тук имаше достатъчно от „Групата на Хенес“, т.е. от хората, наети след като Хенес бе станал управител и чиито интереси бяха тясно свързани с неговите, така че новината несъмнено бе стигнала и до тях. Хората чакаха с чувство на задоволство.

Земеделските работници не мразеха Хенес. Той беше способен и не бе груб. Но не го и обичаха, защото бе студен и надменен, липсваше му лекотата на общуване, с която се отличаваха предишните управители. При липсата на социално разделение на Марс това бе сериозен недостатък, който хората тук не прощаваха. А Грисуълд беше непопулярен сред тях.