Айзък Азимов - Космически скитник

— Нито цент няма да бъде удържан от заплатата ми, Грисуълд. В колата нещо не е било в изправност.

— Сигурно. И това е шофьорът. Глупавият некадърен шофьор, ето какво не е било в изправност в колата.

Една друга кола пристигна със скърцане и Грисуълд се обърна към нея. Брадата му сякаш настръхна.

— Махай се оттук, бръмбар такъв! Гледай си твоята работа!

Бигман изскочи от колата.

— Но не преди да огледам пясъкохода на землянина — заяви той.

На Марс Бигман тежеше по-малко от петдесет фунта и с един дълъг нисък скок той беше при Дейвид. Бигман погледна под колата и се изправи.

— Къде са балансните тежести, Грисуълд? — попита той.

— За какво служат те, Бигман? — на свой ред попита Дейвид.

— Когато излизаш на слаба гравитация с един от тези пясъкоходи — заговори бързо малкият човек, — на всяка от осите му поставят греда с дебелина един фут. При силна гравитация ги сваляш. Съжалявам, приятелю, но нито за миг не помислих, че това би могло да бъде…

Дейвид го прекъсна. Това обясняваше защо неговата кола се понасяше нагоре при всяка неравност, докато другите се движеха прилепнали към терена.

— Знаеше ли, че ги няма? — обърна се той към Грисуълд.

— Всеки отговаря за колата си. Ако не си забелязал, че липсват, грешката е твоя — изруга Грисуълд.

Останалите коли също се бяха приближили. Около тримата бе образуван кръг от космати мъже. Всички стояха тихо, слушаха внимателно и не се намесваха.

— Проклет кварцов къс — избухна Бигман, — човекът е новак. Той не би могъл да знае…

— Спокойно, Бигман — намеси се Дейвид. — Това е моя работа. Питам те отново, Грисуълд, знаеше ли предварително, че липсват?

— Аз ти казах, Земни. В пустинята всеки трябва да се грижи за себе си. Не възнамерявам да ти бъда бавачка.

— Добре. В такъв случай аз веднага ще се погрижа за себе си — отвърна Дейвид и се огледа. Бяха почти на ръба на пукнатината. Още десет фута и той щеше да бъде мъртъв. — В такъв случай ти също ще трябва да се погрижиш за себе си, защото аз взимам твоята кола. Можеш да се върнеш с моята до купола на фермата или да стоиш тук. Не ме е грижа.

— Велики Марс! — извика Грисуълд и се хвана за оръжието, но изведнъж от кръга мъже, наблюдаващи сцената, се разнесе вик:

— Честна борба! Честна борба!

Законите на Марс бяха сурови, но не позволяваха използуването на нечестни предимства. Това се разбираше от всички и се прилагаше строго. Само чрез такива предпазни мерки можеше всеки човек да бъде защитен от евентуален силов нож в гърба или бластерен изстрел в корема.

— Ще се разберем, като се върнем — каза Грисуълд, като огледа суровите лица около себе си. — А сега на работа.

— Ще се видим в купола, ако желаеш — отвърна Дейвид. — Но веднага отстъпи настрана.

Той вървеше напред без да бърза, а Грисуълд отстъпваше.

— Глупав наивник! Не можем да се бием с юмруци, когато сме с филтри на лицата. Имаш ли в черепа си нещо друго освен кости?

— Тогава го свали — отвърна Дейвид. — И аз ще сваля моя. Спри ме в честна борба, ако можеш.

— Честна борба! — разнесе се одобрителният вик на тълпата.

— Приеми или отстъпи, Грисуълд! — извика Бигман. После подскочи напред и измъкна бластера му.

— Готов ли си? — попита Дейвид и постави ръка на своя филтър.

— Ще броя до три — извика Бигман. Носеха се неясни викове. Всички бяха в напрегнато очакване. Грисуълд му хвърли яростен поглед.

— Едно — започна да брой Бигман.

Щом чу „три“ Дейвид спокойно махна филтъра си и го хвърли настрана заедно с прикачените към него кислородни бутилки. Стоеше незащитен и сдържаше дъха си, за да не поеме въздух от негодната за дишане атмосфера на Марс.

Грисуълд не се помръдна и неговият филтър остана на мястото си. От групичката на наблюдаващите се разнесе заплашително ръмжене.

Дейвид се движеше възможно най-бързо, нагаждайки крачките си към слабата гравитация. Той се хвърли несръчно напред (сякаш го задържаше вода) и обхвана рамената на Грисуълд. После се извъртя встрани, за да избегне коляното на земеделския работник. Протегна ръка към брадясалото лице на противника си, сграбчи филтъра и го хвърли настрана.

Грисуълд изписка и се опита да го хване, но не успя. После се овладя и затвори устата си, за да не губи въздух. Леко залитайки, той се отскубна от Дейвид и започна да обикаля около него.

Измина близо една минута, откакто Дейвид бе поел въздух за последен път. Дробовете му бяха напрегнати. С кръвясали очи Грисуълд се снишаваше и приближаваше боязливо към Дейвид. Краката му пружинираха, а движенията му бяха грациозни. Привикнал към слабата гравитация, той умееше да ги координира. Дейвид установи мрачно, че за него това е непостижимо. При първото рязко, лошо преценено движение можеше да се просне на земята.