Айзък Азимов - Космически скитник

— Уилямс! — извика Макиан, който беше станал.

— Да, сър — приближи се Дейвид.

Макиан не спомена директно нищо за току-що случилото се и остана за момент неподвижен, гледайки внимателно Дейвид, сякаш го виждаше за пръв път и видяното му харесваше.

— Би ли желал да участвуваш утре в проверката? — попита го той.

— Проверка ли, сър? Какво е това? — попита Дейвид наблюдавайки скришом масата.

Бифтекът от чинията на Макиан бе изчезнал, но грахът и картофеното пюре бяха почти недокоснати. Той очевидно нямаше куража на Хенес, който бе омел своята.

— Проверката е ежемесечна обиколка на цялата ферма. Това е стар фермерски обичай. Проверяваме за случайни счупвания на стъклото, за повреди в напоителната система и селскостопанските машини, а също и за възможно бракониерство. При тази проверка се нуждаем от колкото се може повече силни мъже.

— Желая да дойда, сър.

— Добре! Така и предполагах. — После се обърна към Хенес, който слушаше внимателно със студен и безизразен поглед. — Харесва ми стилът на това момче, Хенес. Може би ще успеем да направим, от него земеделски работник. — И още… — гласът му се сниши и Дейвид, който се отдалечаваше, не можа да чуе нищо повече, но от бързият скрит поглед на Макиан към масата на Грисуълд можеше да предположи, не се касаеше за комплимент по адрес на дългогодишния земеделски работник.

Дейвид долови шум от стъпки в стаята си и се задействува още преди да се беше събудил напълно. Той се плъзна бързо от далечната страна на леглото и се скри под него. На фона на проникващата през прозореца бледа флуоресцентна светлина му се мярнаха нечии боси крака. Част от лампите в купола на фермата се оставяха да светят и през периода за сън, за да се избегне необичайно черния мрак.

Дейвид чакаше. Той чу шумоленето на чаршафите при напразното опипване на леглото му, а след това и тих шепот.

— Землянино, землянино! Къде си по дяволите…

Дейвид докосна едно от стъпалата и бе възнаграден от внезапно отдръпване и рязко задържане на дъха.

Имаше пауза и после една глава, безформена в здрача, се доближи до неговата.

— Землянино, тук ли спиш?

— Че къде другаде, Бигман? Под леглото ми харесва.

— Можеше да ме принудиш да извикам и тогава щях да си имам големи неприятности. Трябва да говоря с теб — шепнеше сърдито дребният мъж.

— Сега е твоят шанс — засмя се тихо Дейвид и изпълзя изпод леглото.

— Ти си твърде подозрителен за един землянин — каза Бигман.

— Разбира се — отвърна Дейвид, — защото искам да живея.

— Ако не внимаваш, няма да можеш.

— Така ли?

— Така. Глупаво е, че дойдох. Ако ме заловят тук, никога няма да получа документите си. Ти ми помогна, когато бях в нужда и сега е моментът да ти се отплатя. Какво си направил на този отвратителен Грисуълд?

— Дадох му малък урок.

— Малък урок ли? Той беше побеснял. Хенес направи всичко възможно, за да го успокои.

— Това ли дойде да ми кажеш, Бигман?

— Част от него. Бях зад гаража точно след изключване на светлините. Не подозираха, че съм наблизо, а аз не им се обадих. Във всеки случай, Хенес четеше конско на Грисуълд: първо, че се е спречкал с тебе пред очите на Стареца и второ, че не е имал мъжеството да доведе спречкването докрай, щом веднъж го е започнал. Грисуълд беше твърде разгневен, за да говори смислено. Той изгъргори нещо относно това как щял да се добере до твоята гуша. Хенес каза… — започна той и спря. — Слушай, не ми ли каза, че за тебе Хенес е съвсем чист?

— Такъв изглежда.

— Тези среднощни пътувания…

— Видял си го само веднъж.

— Веднъж е достатъчно. Ако това е било законно, защо не ми го кажеш направо?

— Не е моя работа да го казвам, Бигман, но всичко изглежда законно.

— Ако случаят е такъв, какво тогава има той срещу теб? Защо не си отзове кучетата?

— Какво искаш да кажеш?

— Когато Грисуълд свърши да говори, Хенес каза, че той трябва да се въздържа. Каза още, че утре ще бъдеш на проверка и това ще бъде удобен момент. Тогава помислих, че трябва да дойда и те предупредя. Землянино, по-добре не ходи на тази проверка.

— Каза ли Хенес за какво ще бъде проверката? — попита невъзмутимо той.

— Не чух. Те отминаха, а аз не можех да ги последвам, защото щях да се окажа на открито. Предполагам, че не е трудно за досещане.

— Може би, но представи си, че се опитаме да открием точно каква цел преследват.

— Как мислиш да го направиш?

— Като бъда на проверката и дам възможност на момчетата да ми покажат.