Айзък Азимов - Космически скитник

— Какво означава това? — попита Дейвид.

— Това означава, че отдолу се намират знаменитите Марсиански пещери. В тях може би има разумни марсианци.

— Искате да кажете марсианци-хора ли?

— Не хора, но организми, разумни като човека. Имам причина да вярвам, че съществуват марсиански умове, горящи от желание да изгонят нас, нашествениците-земляни от лицето на своята планета.

— Поради каква причина? — попита Дейвид. Бенсън изглеждаше смутен. Той бавно приглади с ръка редките кичури коса, които не успяваха да скрият лежащите между тях розови ивици от оплешивяващия череп.

— Никаква, с която да мога да убедя Научния съвет. Дори никаква, която да мога да представя на мистър Макиан — каза той. — Но вярвам, че съм прав.

— Има ли нещо, за което бихте желали да говорите?

— Не зная. Дълго време не съм говорил с никой друг освен със земеделски работници. Впрочем, вие очевидно сте завършили колеж. Какво сте изучавали в него?

— История — отвърна бързо Дейвид. — Тема на дисертацията ми беше международната политика в ранната атомна ера.

— О! — Бенсън изглеждаше разочарован. — И никакви научни курсове ли?

— Имах няколко по химия и един по зоология.

— Разбирам. Ще се опитам да убедя мистър Макиан да ви остави да ми помагате в лабораторията. Работата няма да е кой знае каква, тъй като нямате научна подготовка, но ще бъде по-добра от тази, която би ви дал Хенес.

— Благодаря ви, мистър Бенсън. А относно марсианците?

— О, да. Това е достатъчно просто. Може би не знаете, но на дълбочина няколко мили под марсианската повърхност има огромни пещери. Толкова се знае от данните за земетресенията или по-скоро марсотресенията. Някои изследователи твърдят, че те са резултат от ерозията на водата в дните, когато на Марс все още е имало океани. По-късно обаче било уловено излъчване с неземен произход, осъществено вероятно от разумно същество. Идващите изпод земята сигнали са твърде подредени, за да са нещо друго. Това наистина има смисъл, ако спрете да мислите за него. В младостта си планетата вероятно е притежавала достатъчно вода и кислород за поддържане на живот, но поради слабата й гравитация, двете субстанции бавно са изтекли в космоса. Ако е имало разумни марсианци, те трябва да са предвидили това и да са издълбали на известна дълбочина под повърхността огромни пещери, в които да са се оттеглили с достатъчно въздух и вода, за да продължат съществуването си. Сега, предполагам, те са открили, че на повърхността на тяхната планета се е заселил отново разумен живот, но този път от друга планета и са се уплашили от евентуално спречкване с него. Това, което наричаме отравяне с храна, може да е бактериологична война.

— Да, разбирам вашата гледна точка — рече замислено Дейвид.

— Но биха ли я разбрали синдикатите? Или Научният съвет? Е, няма значение. Вие скоро ще работите за мен и може би с общи усилия ще успеем да ги убедим.

Той се усмихна и протегна своята деликатна ръка, която буквално изчезна в огромната лапа на Дейвид Стар.

— Мисля, че сега ще ви пуснат — каза Бенсън.

Пуснаха го и за пръв път Дейвид имаше възможността да наблюдава как работи сърцето на една марсианска ферма. Тя, разбира се, бе също покрита с купол както града. Дейвид беше сигурен в това от първия момент, в който дойде в съзнание. Не може да се очаква да дишате свободно въздух и да живеете при земна гравитация, ако не сте под захранван с енергия купол.

Естествено куполът беше много по-малък от градския. Най-голямата му височина беше сто фута, а полупрозрачната му конструкция беше видима във всичките си подробности. Редици флуоресценгни светлини надделяваха над слабо проникващата през полупрозрачния купол слънчева светлина. Цялата конструкция покриваше около половин квадратна миля.

След първата вечер обаче Дейвид имаше малко време за да разшири своите наблюдения. Куполът на фермата изглеждаше пълен с хора и всички те трябваше да бъдат хранени три пъти дневно. Особено вечер, след свършване на дневната работа, те изглеждаха безкрайно много на брой. Дейвид стоеше зад масата за раздаване на храна и флегматично пълнеше пластмасовите чинии на минаващите край него земеделски работници. Накрая той откри, че чиниите бяха произведени специално за ползуване в марсианските ферми. От топлината на човешките ръце те можеха да се размекват и да обгръщат отвсякъде храната, когато бе необходимо тя да се носи в пустинята. Така размекнати, чиниите задържаха пясъка отвън, а топлината вътре. Под купола на фермата те можеха отново да стават плоски и да се използуват по обичайния начин.