Айзък Азимов - Битката за Фондацията

Той кимна:

— И накрая — планирам Втората фондация да бъде тайна. Силата й ще се крие в нейното уединение, в телепатичното й присъствие и всемогъщество. Знаете ли, преди няколко години, когато стана ясно, че се нуждая от телохранител, осъзнах, че тази Втора фондация трябва да бъде силен, тих и таен телохранител на другата, на Първата. Психоисторията не е непогрешима, ала предсказанията й са твърде вероятни. Фондацията ще има доста врагове, особено в ранната си възраст — така, както аз ги имам днес… Уонда, ти и Палвър сте пионерите на Втората фондация, бранители на чудото, което ще възникне на Терминус.

— Но как, дядо? — попита Уонда. — Ние сме само двама, по-точно трима, ако броим и Бор. За да охраняваме цялата тая организация, ще са нужни…

— Стотици? Хиляди? Отгатни колко ще са нужни, внучко. Ти можеш да го направиш и знаеш как. Когато разказваше историята за откриването на доктор Алурин, Стетин спомена, че ти просто си спряла, свързала си се с мозъчното присъствие, което си почувствала, повикала си човека мислено и той е дошъл при теб. Не разбираш ли? Аз през цялото време те карам да излизаш и да търсиш нови менталици. Но това е трудно и почти болезнено за теб. Сега смятам, че ти и Стетин трябва да се уедините, за да формирате ядрото на Втората фондация. Оттам вие ще хвърляте мрежите си в океана на човечеството.

— Дядо, за какво говориш? — прошепна Уонда. Тя бе станала от мястото си и коленичила до стола на Селдън. — Да замина ли искаш?

— Не, скъпа — отвърна професорът със задавен от вълнение глас. — Не искам да заминаваш, обаче друг начин няма. Ти и Стетин трябва да се изолирате от грубата физическа природа на Трантор. Когато менталическите ви способности се засилят, ще привлечете други при вас и тихата и тайна Фондация ще нарасне. Ние ще поддържаме връзка… разбира се, рядко. И всеки от нас ще има своя първичен радиант. Нали схващаш истинността и абсолютната необходимост на това, което ти казвам?

— Да, дядо — отговори Уонда. — И което е по-важно, аз чувствам колко гениален е замисълът. Бъди сигурен, че няма да те изоставим.

— Знам, че няма, мила — каза немощно Хари Селдън.

Как можеше да го направи… как можеше да изпрати любимата си внучка? Тя бе последната му връзка с най-щастливите му дни, с Дорс, Юго и Рейч. Тя всъщност беше единственият друг Селдън в Галактиката.

— Ужасно ще ми липсваш, Уонда — рече Хари и една сълза се търкулна по обсипаните му със ситни бръчици бузи.

— Ама, дядо — сети се девойката, докато ставаше с Палвър и се приготвяше да си тръгва, — къде ще отидем? Къде се намира Втората фондация?

Селдън вдигна поглед и отговори:

— Първичният радиант вече ти е казал, Уонда.

Тя го изгледа недоумяващо, ровейки в паметта си.

Хари се пресегна и сграбчи ръката на своята внучка:

— Надникни в мислите ми, скъпа. Фондацията е там.

Като проникна в мозъка на Селдън, очите й се разшириха.

— Да, разбирам — прошепна Уонда. — Сектор 33A2D17 — Звездокрай.

Аз съм Хари Селдън. Бивш Първи министър на Император Клеон I. Заслужил професор по психоистория в Стрилингския университет на Трантор. Директор на Психоисторическия изследователски проект. Главен редактор на Енциклопедия „Галактика“. Създател на Фондацията.

Знам, че всичко това звучи съвсем впечатляващо. През своите осемдесет и една години съм свършил много работи и съм уморен. Като се вглеждам назад в миналото, се чудя дали можех да направя — дали бих направил — някои неща другояче. Например: чак толкоз ли съм бил загрижен за огромната полза от психоисторията, че хората и събитията, дето пресичаха живота ми, в сравнение с нея понякога ми се струваха незначителни?

Навярно не си дадох труда да въведа няколко малки откъслечни корекции тук или там, които в никакъв случай не биха застрашили бъдещето на човечеството, но може би щяха чувствително да подобрят живота на някой скъп за мен човек — Юго, Рейч… Не мога да не се чудя… Имаше ли нещо, което бих могъл да сторя, та да спася любимата ми Дорс?

Миналия месец привърших записите на кризисните холограми. Моят асистент Гаал Дорник ги отнесе на Терминус, за да надзирава инсталирането им в Криптата на Селдън. Той ще проследи Криптата да бъде запечатана и да бъдат оставени необходимите инструкции за евентуалното й отваряне при кризите. Дотогава аз, разбира се, ще бъда мъртъв.

Какво ли ще си помислят онези бъдещи жители на Фондацията, когато ме видят (или по-скоро видят моята холограма) по време на Първата криза, която ще бъде след почти петдесет години? Дали ще коментират колко стар изглеждам, или колко ми е слаб гласът, или колко съм дребен, така сврян в инвалидната количка? Дали ще разберат — дали ще одобрят — посланието, дето съм им оставил? Е, всъщност от такива разсъждения няма никаква полза. Както биха казали древните, жребият е хвърлен.