Айзък Азимов - Битката за Фондацията

Селдън, Уонда и Палвър се спогледаха победоносно. В ъгъла на устните и на тримата трептеше усмивка. Акарнио направи знак, че могат да си вървят, и те тръгнаха, оставяйки главния библиотекар в креслото му, замечтан за славата и честта, която щеше да се падне на Библиотеката под неговата егида.

— Удивително! — възкликна Хари, когато благополучно се настаниха в колата. — Ах, ако го бяхте видели на последната ни среща! Каза, че съм „застрашавал самата тъкан на Империята“ или някаква подобна глупост. А днес, едва за няколко минути с вас двамата…

— Не беше много трудно, деди — рече Уонда и докосна контакта, за да вкара колата в движението. След като автоматиката задейства, момичето се облегна назад — бе набрало координатите на контролното табло. — Трима Акарнио е човек с голямо самомнение. През цялото време трябваше да изтъкваме положителните страни на Енциклопедията и това събуди неговото его.

— Той бе загубен още щом Уонда и аз влязохме — обади се отзад Палвър. — Както го натискахме заедно, беше направо фасулска работа — младежът се пресегна и нежно стисна рамото на Уонда. Тя се извърна, усмихна се и го потупа по ръката.

— Трябва колкото мога по-скоро да вдигна на крак екипа на Енциклопедията — каза Селдън. — Въпреки че са останали само тридесет и двама души, те са умни и предани работници. Ще ги настаня в Библиотеката и ще се заема със следващото препятствие — кредитите. Може би именно този съюз с Акарнио ми трябва, за да убедя хората да ни дадат средства. Я да видим… Е, отново ще се обадя на Тереп Биндрис и ще ви взема и вас. Той беше добре настроен към мен, поне в началото. А как ще може да ни устои сега?

Накрая колата спря пред Факултета по психоистория на Стрилингския университет. Страничните панели се плъзнаха назад, но Селдън не излезе веднага, ами се обърна към Уонда:

— Скъпа, ти разбираш какво успяхте да постигнете в кабинета на Акарнио двамата със Стетин. Уверен съм, че пак така заедно можете да натиснете за малко кредити няколко финансисти. Зная, че не обичаш да оставяш любимия си първичен радиант, ала тези посещения ще ви дадат възможност да усъвършенствате способностите си и да добиете представа какво точно умеете да правите.

— Добре, деди, макар да съм сигурна, че след като вече имаш разрешение за Библиотеката, няма тъй да посрещат молбите ти.

— Съществува и друга причина, поради която смятам, че е важно за вас двамата да се движите заедно. Стетин, ти, мисля, казваше, че в определени случаи си чувствал присъствието на нечий ум като твоя, обаче не си бил в състояние да го откриеш.

— Да — отговори Палвър. — Получавал съм проблясъци, но винаги съм бил сред много хора. А през двадесет и четири годишния си живот съм имал това чувство само четири-пет пъти.

— Ама, Стетин — рече Хари с нисък и напрегнат глас, — възможно е всеки подобен проблясък да е бил умът на друг човек като теб и Уонда. Тя никога не е усещала такива проблясъци, защото, честно казано, цял живот е седяла на затворено. Няколкото пъти, когато е била навън сред хората, около нея най-вероятно не е имало никакъв менталик. Това е може би най-важната причина да излизате заедно, било то с мен или без мен. Вие трябва да откриете още себеподобни. Двамата сте достатъчно силни да натиснете един човек. Голяма група менталици, всички бутайки едновременно, ще са достатъчно мощни да задвижат цялата Империя!

С тези думи Хари Селдън провеси крака и се измъкна от колата. Уонда и Палвър го наблюдаваха как накуцва по алеята към Факултета по психоистория, но само смътно осъзнаваха каква огромна отговорност бе стоварил току-що връз младите им рамене.

Беше следобед и транторското слънце проблясваше върху металната кожа на голямата планета. Хари Селдън стоеше на края на терасата в Стрилингския университет, опитвайки се да прикрие с ръка очите си от силния блясък. От години не бе излизал вън от купола, с изключение на няколкото му посещения в Двореца, а те някак си не влизаха в сметката. Човек все пак се чувстваше много затворен в императорския парк.

Селдън вече не се разхождаше само с придружител. Сега Палвър прекарваше по-голямата част от времето си с Уонда. И двамата работеха по първичния радиант, потънали в тайната на ментализма или в търсене на други като тях. Ако желаеше, Хари би могъл да намери нов човек — студент в университета или участник в Проекта, който да действа като негов телохранител.

Но той знаеше, че телохранител не му е нужен повече. Откакто мина изслушването на свидетелите, на което се даде такава гласност, и след като бе възстановил контактите си с Галактическата библиотека, Комисията за обществена безопасност проявяваше повишен интерес към него. Селдън разбираше, че го следят; през последните месеци на няколко пъти даже видя „сянката“ си. Не се и съмняваше, че у дома и в кабинета му има подслушвателни устройства, ала винаги, когато осъществяваше по-деликатни връзки, сам включваше статичното поле.