Айзък Азимов: Битката за Фондацията

— Дядо — каза Уонда, като стана грациозно от стола си.

Селдън усети, че сърцето му се свива от болка при вида й — толкова много се бе променила през последните няколко месеца, откакто загуби семейството си.

Докато по-рано винаги го наричаше „деди“, сега се обръщаше с по-официалното „дядо“. В миналото сякаш трудно можеше да се въздържи да не се усмихва и хихика; напоследък ведрият й някога поглед твърде рядко се проясняваше от радостна усмивка. Но тя — както преди, така и днес — беше красива и само изключителният й интелект надминаваше красотата й.

— Уонда, Палвър — кимна той, като целуна внучката си по бузата и шляпна младежа по рамото. — Привет — поздрави и непознатия, който също беше станал на крака. — Аз съм Хари Селдън.

— За мен е огромна чест да се запозная с вас, професоре — отвърна мъжът. — Аз съм Бор Алурин — гостът протегна ръка по най-древния и следователно най-официален начин на поздравяване.

— Бор е психолог, Хари — обясни Палвър, — и горещ привърженик на вашия труд.

— И което е по-важно, дядо — добави Уонда, — Бор е един от нас.

— Един от вас ли? — Селдън изгледа изпитателно и двамата. — Да не би да искате да кажете… — очите му светнаха.

— Да, дядо. Вчера Стетин и аз вървяхме из сектора Ери, обикаляхме нагоре-надолу, както ти беше предложил за да търсим други. Изведнъж — хоп! — ето го.

— Веднага разпознахме характерния начин на мислене, започнахме да се оглеждаме и да се опитваме да установим връзка — рече Палвър, който поде историята. — Намирахме се в търговския район, близо до космодрума, така че алеите бяха задръстени от купувачи, туристи и търговци от Външните светове. Изглеждаше безнадеждно, но тогава Уонда просто спря, сигнализира: „Ела тук“, и Бор се появи от тълпата. Той се доближи до нас и на свой ред сигнализира: „Да?“

— Удивително! — възкликна Хари, усмихвайки се на момичето. — Е, доктор — нали сте доктор? — Алурин, как приемате всичко това?

— Ами — започна замислено психологът, — доволен съм. Винаги съм се чувствал някак различен и сега зная причината. И ако мога да ви помогна, защо… — гостът сведе поглед, сякаш изведнъж усети, че се е държал самонадеяно. — Имам предвид, че Уонда и Стетин ми казаха, че бих могъл с нещо да допринеса за вашия Психоисторически проект. Професоре, нищо друго не би ме зарадвало повече.

— Да, да. Вярно е, доктор Алурин. Всъщност мисля, че вие бихте допринесли много за Проекта, ако дойдете при мен. Разбира се, ще трябва да се откажете от онова, което вършите сега, било то преподаване или някаква частна практика. Ще успеете ли?

— Естествено, професоре. Може би ще се нуждая от малко помощ, за да убедя съпругата си… — при тези думи той леко се изкикоти и лукаво изгледа поред и тримата. — Но, струва ми се, това ще мога да го уредя и сам.

— Тогава всичко е уговорено — каза бодро Селдън. — Вие започвате да работите с нас по Психоисторическия проект. Обещавам ви, доктор Алурин, че няма да съжалявате за решението си.

— Уонда, Стетин — обърна се към тях Хари, след като Бор Алурин си беше отишъл, — това е голям успех! Колко бързо смятате, че бихте открили и други менталици?

— Дядо, трябваше ни повече от месец, за да намерим Бор. Не можем да предскажем с каква честота ще издирим други. Да си призная, туй мотаене нагоре-надолу ни откъсва от нашата работа по първичния радиант и ни разсейва. Сега вече, след като имам Стетин, с когото мога да „разговарям“, говорното общуване ми се струва някак прекалено грубо и високо.

Усмивката на Селдън угасна. Именно от това се бе опасявал. Развили менталическите си умения, девойката и Палвър бяха престанали да понасят така търпеливо „обикновения“ живот. Техните мисловни манипулации ги отделяха от останалите хора.

— Уонда и Стетин, смятам, че може би е време да ви кажа повече за идеята на Юго Амарил отпреди години, както и за Плана, който съм разработил в резултат на тази идея. Досега не бях готов да действам по него, защото всички отделни части бяха разбъркани. Както знаете, Юго говореше, че следва да се основат две Фондации, като всяка от тях застрахова от провал другата. Това бе гениално хрумване и ми се ще Юго да беше жив, за да го види осъществено…

Селдън спря и въздъхна със съжаление.

— Аз обаче се отклонявам. Преди шест години, когато се убедих, че Уонда има менталически способности, ми дойде наум, че Фондациите не само трябва да са две, но и че трябва да са различни по природа. Първата да се състои от физици и други учени — енциклопедистите ще бъдат тяхната челна група заселници на Терминус, а Втората да се състави от психоисторици менталици — от вас. Ето защо толкова много искам да откриете още хора с вашите възможности…