Айзък Азимов - Втората Фондация

Чрез интонацията на гласа бе посочен Петия Говорител.

— Сигурно е, че не сме се справили добре със ситуацията — поде той с мрачни нотки. — Разбира се, ние сме силно уязвими при масово нападение, особено при атака, ръководена от подобен мозъчен феномен като Мулето. Скоро след като си бе спечелил за първи път известност в Галактиката със завладяването на Първата Фондация, за да бъдем ясни — половин година, той отиде на Трантор. След още половин година щеше да бъде тук и вероятностите щяха да са поразително срещу нас — за да бъдем точни, 96,3 с толеранс плюс, минус 0,05%. Беше ни необходимо значително време, за да анализираме силите, които го спряха. Естествено, по начало знаехме какво го подтиква. Вътрешните разклонения на физическата му уродливост и уникалният му ум са очевидни за всички нас. Но само чрез проникване в Третата фаза успяхме да определим — след събитието — възможността да постъпи ненормално в присъствието на друго човешко същество, което изпитва истинска обич към него.

И доколкото подобно ненормално действие зависеше от присъствието на друго такова същество в подходящо време, дотолкова цялата работа беше непредвидима. Нашите агенти са сигурни, че една млада жена е убила психолога на Мулето — девойка, към която той е изпитвал доверие поради добри чувства и поради това не я е манипулирал емоционално — просто защото тя го е харесвала.

След това събитие — за онези, които искат подробности, е изготвена математическа обработка на темата за Централната библиотека, — ние бяхме предупредени и държахме Мулето надалеч чрез необичайни методи, с което ежедневно рискувахме цялата Селдънова схема на историята. Това е всичко.

Първия Говорител помълча известно време, за да позволи на събралите се цялостно да възприемат направените изводи.

— В такъв случай положението е крайно нестабилно — каза той накрая. — След като оригиналната схема на Селдън е огъната до точка на пречупване — и трябва да подчертая, че сме правили груби грешки в цялата тази бъркотия поради ужасяващата ни липса на предвидливост, — сега сме изправени пред невъзвратимо проваляне на Плана. Времето ни отминава. Мисля, че остава само едно разрешение, но и то е рисковано. Трябва да позволим на Мулето да ни намери… в известен смисъл. — Той отново помълча, докато възприеме реакцията, а после добави: — Повтарям… в известен смисъл!

Корабът беше почти в готовност. Не му липсваше нищо, освен местоназначение. Мулето бе предложил да се върнат на Трантор — светът, който беше негодна останка от несравнимия галактически метрополис на най-огромната империя, позната на човечеството, мъртвият свят, който е бил столица на всички звезди.

Притчър не одобряваше. Беше стара следа, проверена вече хиляди пъти.

Завари Бейл Чанис в навигационната кабина на кораба. Къдравата коса на младия мъж беше достатъчно разрошена и само една къдрица бе паднала върху челото, сякаш внимателно е била нагласена там, а усмивката му показваше равни зъби, които като че ли предизвикателно отговаряха на немирната къдрица. Коравосърдечният офицер неясно почувства, че охладнява още повече към младежа.

Възбудата на Чанис беше очевидна.

— Притчър, твърде голямо съвпадение е!

— Не ми е известна темата на разговора — студено подхвърли генералът.

— О… тогава придърпай един стол, приятелю, и да поговорим. Преглеждах бележките ти. Намирам ги превъзходни.

— Колко… приятно е, че мислиш така.

— Но се питам дали си направил изводите, до които стигнах аз. Опитал ли си се въобще да анализираш проблема чрез дедукция? Съгласен съм, че е много добре да се претърсват световете наслуки, стореното от теб по време на петте експедиции си е истинско скачане по звездите. Това е ясно. Но изчислявал си си колко време ще отнеме с подобна скорост проверката на всеки известен свят?

— Да. Няколко пъти. — Притчър не изпитваше желание да помогне на младежа, но беше от съществено значение „опипването“ на съзнанието му, неговия неконтролиран и поради това непредсказуем разум.

— Добре тогава, да предположим, че анализираме проблема, и да се опитаме да решим какво точно търсим.

— Втората Фондация — заяви мрачно Притчър.

— Фондация от психолози — поправи го Чанис, — която е толкова слаба физически, колкото Първата Фондация беше слаба по отношение на психологията. Е, ти си от Първата Фондация, а аз не съм. Вероятно изводите са ти ясни. Трябва да намерим свят, който управлява чрез умствени способности и в същото време е твърде изостанал в науките.