Айзък Азимов: Фондация и Империя

Галактическата империя се разпадаше.

Това бе колосална Империя, простряна върху милиони светове от единия до другия край на двойната спирала, наречена Млечен път. Разпадането на тази Империя също беше колосално, а освен това — продължително, защото й предстоеше да измине още много път.

Империята се разпадаше от векове, преди един човек да постигне истината за този упадък. Това беше Хари Селдън — човекът, който, представляваше ядро от творчески ентусиазъм по времето на голямото гниене. Той разви и усъвършенства науката психоистория до нейната изключителна висота.

Психоисторията не се занимаваше с отделния човек, а с масата хора. Тя беше наука за тълпите с техните трилиони членове. Бе способна да предвиди реакцията на масите и да я симулира с такава точност, с каквато друга наука можеше да прогнозира рикошетите на трилиард топки. Реакцията на един човек може да бъде предвидена и без да се знае математика. Реакцията на трилиони хора е нещо съвсем различно.

Хари Селдън създаде графиката на социалните и икономическите тенденции във времето, проследи извивките й и видя в тях продължаващото и усилващо се разпадане на цивилизацията, а също така и паузата от тридесет хиляди години, които трябваше да изтекат, преди една нова Империя да се издигне от руините.

Беше твърде късно, за да се спре разпадането, но не и да се съкрати времето на варварството. Селдън основа две фондации в противоположните краища на Галактиката. Техните позиции бяха замислени така, че само за едно хилядолетие събитията щяха да създадат в противовес на фондациите една по-силна, по-стабилна и по-бързо появила се Втора Империя.

„Фондацията“ 1 1 Става дума за първата книга от многотомния епос на Азимов, издадена у нас през 1989 г. от издателство „Народна младеж“. Б.ред. разказва историята на едната от двете фондации през първите два века от създаването й.

Книгата започва с изпращането на група учени на Терминус, планета в самия край на едното спирално рамо на Галактиката. Изолирани от бъркотията в Империята, те събират и систематизират знания, за да създадат универсалния научен справочник „Енциклопедия Галактика“, без да знаят за важната роля, отредена им от вече мъртвия Селдън.

Докато Империята се разлага, останалите региони попадат в ръцете на независими „крале“. Фондацията е заплашена от тях. Въпреки това, насъсквайки един от дребните владетели срещу останалите, Фондацията запазва своята независимост с помощта на първия си кмет Салвор Хардин. Като собственик на атомна енергия сред светове, които са изгубили своите модерни знания и са се върнали към въглищата и нефта, Фондацията успява да се стабилизира и издигне, като се превръща и в религиозен център на съседните кралства.

Полека-лека тя разгръща търговията и икономиката си, а в същото време Енциклопедията остава на заден план. Търговците проникват на хиляди светлинни години по Периферията, като продават атомни съоръжения, каквито Империята не е имала и в най-добрите си дни.

При първия търговец-принц — Хобър Малоу — Фондацията развива техниката на икономическата война до такава степен, че разгромява Република Корел, въпреки че тя получава поддръжка пряко от Империята. В края на изминалите два века Фондацията се оказва най-мощната държава в Галактиката, ако се изключат останките от Империята, които, концентрирани в ядрото на Млечния път, все още контролират три четвърти от населението и богатствата на Вселената.

Сблъсъкът с умиращата Империя изглежда неизбежен за Фондацията.

Но пътят към битката между Фондация и Империя трябва да бъде разчистен.

Бел Райъс пътуваше без ескорт, което не се препоръчваше от етикета за командващия флота, още повече, че неговият флот беше разположен в една зловеща звездна система на границата на Галактическата империя.