Айзък Азимов - Фондация и Империя

— Е, добре, в миналото много биха направили — сухо каза Форъл. — Само че ние живеем сега.

— Но… — намеси се четвъртият — какво търси той тук, този генерал или как беше там още — романтичен чудотворец?

Форъл му хвърли бърз поглед.

— Мислиш ли, че той доверява подробностите от държавната политика на екипажа си? Те не знаят нищо. Нищо повече в това отношение не може да се измъкне от тях, макар че аз опитах. Кълна се в Галактиката!

— Което ни позволява…

— Да извадим наше собствено заключение, очевидно! — пръстите на Форъл продължаваха да потропват по масата. — Младият мъж е военен водач на Империята, въпреки че се докарва като някакво жалко князче на няколко разпръснати звезди в един случаен ъгъл на Периферията. Само това стига, за да разберем, че той няма интерес да узнаем реалните му мотиви. После съчетайте професията му с факта, че Империята вече е подкрепила една атака срещу нас по времето на моя баща, и всичко застава на своите места. Първото им нападение не сполучи. Не вярвам, че заради това Империята пращи от любов към нас.

— Няма ли нещо в твоите търсения — попита внимателно четвъртият, — нещо, което да ги потвърждава със сигурност? Нищо ли не криеш от нас?

Форъл отвърна равно.

— Не мога да скрия нищо. Тук не става въпрос за съперничество. Сега нашата сила е в единството!

— Патриотизъм? — в тихия глас на третия имаше подигравка и презрение.

— Проклет да е патриотизмът — спокойно се отзова Форъл. — Мислиш ли, че давам и два атома за бъдещата Втора Империя? Че рискувах цяла търговска мисия, за да изгладя пътя й? Но смяташ ли, че завладяването ни от Империята ще подпомогне моя или твоя бизнес? Ако Империята победи, тук ще останат само няколко гнили гарги, които копнеят за наградите си от битката.

— И ние сме наградите! — обобщи сухо четвъртият. Като размърда огромното си тяло така, че столът под него изстена, Едрия каза:

— Защо говорим за това? Империята не може да победи, нали? Според уверенията на Селдън, накрая ние трябва да се превърнем във Втора Империя. Това е само друга криза, а преди нея е имало още три!

— Така е — замислено изсумтя Форъл. — Само че при първите две кризи сме имали Салвор Хардин да ни води, а при третата — Хобър Малоу. Кого имаме сега? — той мрачно огледа останалите и продължи. — Правилата на Селдън в психоисторията, на която е толкова удобно да се облягаш, допускат различни варианти, които реално се създават от хората на Фондацията. Законите на Селдън ще помогнат на този, който си помага сам.

— Времето прави хората! — обади се третият. — Ето още една подходяща сентенция за теб.

— Не може да се разчита на това, поне не с абсолютна сигурност — промърмори Форъл. — Аз мисля така: ако тази ситуация е четвъртата криза, то Селдън трябва да я е предвидил. Тогава тя ще бъде преодоляна и сигурно има начин да го направим. Сега Империята е по-силна от нас и винаги е била такава. Но за пръв път сме подложени на опасност от директни атаки и това силово превъзходство е много заплашително. За да победим, трябва да има — както и в предишните кризисни ситуации — друг метод, освен този на чистата сила. Трябва да открием слабата страна на врага и да атакуваме там.

— И каква е тази слаба страна? — запита четвъртият. — Смяташ да ни предложиш своя теория?

— Не. Това е мястото, където се предавам. Нашите велики водачи в миналото винаги са виждали слабите точки на враговете си и са се целили там. Но сега…

В гласа му имаше безпомощност и никой не посмя да иронизира. Накрая четвъртият от присъстващите обобщи ситуацията:

— Имаме нужда да помислим.

Форъл нетърпеливо се обърна към него:

— Добре! Не знам кога Империята ще атакува, но би трябвало да разполагаме с време.

— Хобър Малоу беше проникнал в имперските владения сам — отбеляза Едрия. Форъл поклати глава.

— Не така открито! Освен това, никой от нас не е толкова млад, всички сме ръждясали от бюрократизъм и администраторщина. Трябва ни млад и жизнен човек, който до сега е бил…

— Независим търговец? — запита четвъртият.

Форъл утвърдително кимна и прошепна:

— Ако все още имаме време…

Бел Райъс прекъсна дразнещите си обиколки из стаята, когато влезе неговият адютант. Попита:

— Някакви вести от „Старлет“?

— Нищо. Разузнавачите претърсиха района, но детекторите не засичат нищо. Командор Юм докладва, че флотът е готов за незабавно отмъщение.

Генералът поклати глава.