Айзък Азимов - Втората Фондация

— Какво се опитваш да ми покажеш? — равномерният глас на Притчър се вклини ледено в надигащия се ентусиазъм на младия мъж.

— Картата ще го обясни. Виждаш ли тъмната мъглявина? — сянката на ръката му падна върху екрана, който изобразяваше препълнената със звезди Галактика. Сочещият му пръст спря върху малка черна ивица, която приличаше на дупка в повърхността от блестящи точки. — В стелографичните справочници се нарича Мъглявина на Пелот. Гледай я. Ще разширя образа.

Притчър и преди бе наблюдавал как се разширява изображението на Лещата, но въпреки това затаи дъх. Беше също като наблюдателния екран на космически кораб, който лети с огромна скорост сред препълнената с небесни тела Галактика, без да влиза в хиперпространството. Звездите се разклоняваха към тях от един общ център, прелитаха встрани и изчезваха зад краищата на екрана. Единични точки ставаха двойни, после отново превръщаха в кълба. Мъгливи ивици се разпадаха в безброй петна. И непрекъснато се създаваше илюзията за движение.

През цялото време Чанис говореше.

— Ще забележиш, че се движим по пряката линия от Трантор към Мъглявината на Пелот, така че в действителност все още гледаме със звездна ориентация равностойна на онази от Трантор. Вероятно съществува малка грешка поради гравитационното отклонение към светлината, която не съм изчислил, защото ми липсва математически инструмент, но съм сигурен, че не е значителна.

Мракът се разпростираше върху екрана. Когато скоростта на увеличение намаля, звездите започнаха да напускат четирите страни на екрана, сякаш съжаляваха, че си отиват. По ръбовете на нарастващата мъглявина внезапно блесна свят от звезди, символ на светлината, която оставаше скрита зад завихрените неизлъчващи атомни частици от натрий и калий, запълващи кубически парсеци от космическото пространство. Чанис посочи отново.

— Обитателите на този район на космоса са нарекли това Устата. И е знаменателно, защото прилича на уста само при ориентация от Трантор — той посочи един пролом в тялото на мъглявината, оформен като неравна захилена уста в профил, очертана от бляскавата величествена звездна светлина, с която беше изпълнена.

Образът на екрана отново се увеличи малко, докато мъглявината се разпростря встрани от Устата, за да запълни целия екран, освен тясната струйка и пръстът на Чанис я последва безмълвно надолу, където изтъняваше в косъм и по-нататък до мястото, в което самотно блестеше една единствена звезда. Пръстът му спря там, защото по-нататък цареше само еднообразен мрак.

— Звездния Край — изрече просто младият мъж. — Там плътността на мъглявината е малка и светлината на тази единствена звезда намира пътя си през нея само в тази посока, за да свети на Трантор.

— Май се опитваш да ми кажеш, че… — гласът на генерала на Мулето замря в подозрение.

— Не се опитвам. Това е Звездокрай — краят на звездите.

Светлините се запалиха. Лещата изгасна. Притчър стигна до Чанис с три дълги крачки.

— Какво те накара да помислиш за това?

Чанис се облегна в креслото със странно озадачен израз на лицето.

— Стана неволно. Бих искал да си припиша интелектуалната заслуга, ала беше само случайност. Но независимо как се случи, изглежда пасва. Според нашите справочници Звездокрай е олигархия. Управлява двадесет и седем населени планети. Не е напреднала в научно отношение. И най-вече е затънтен свят, придържащ се към пълен неутралитет в местната политика на онази звездна област без експанзионистични прояви. Мисля, че трябва да я видим.

— Осведомил ли си Мулето за това?

— Не. И няма да го сторим. Сега сме в космоса и се готвим за първия скок.

С внезапно обзел го ужас Притчър подскочи към екрана за външно наблюдение. Когато го регулира, пред очите му възникна леденият космос. Вгледа се втренчено в гледката, после се обърна. Ръката му автоматично посегна към твърдата, удобно извита дръжка на бластера.

— По чие нареждане?

— По моя заповед, генерале — Чанис за първи път използваше неговата титла, — докато те залъгвах тук. Вероятно не си усетил ускорението, защото започна в мига, когато разширявах обхвата на Лещата, и несъмнено си си въобразил, че е илюзия от привидното движение на звездите.

— Защо… Какво точно вършиш? В такъв случай какъв е смисълът на глупостите ти за Звездокрай?

— Не бяха глупости. Бях напълно сериозен. Отиваме там. Тръгнахме днес, защото по програма трябваше да излетим след три дни. Генерале, ти не допускаш, че съществува Втора Фондация, а аз съм убеден. Ти само изпълняваш заповедите на Мулето, без да вярваш; аз разпознавам сериозна опасност. Втората Фондация е имала вече пет години, за да се подготви. Не зная как са се приготвили, но ако имат агенти на Калгън? Ако в мислите ми съществува знанието за местоположението на Втората Фондация, те могат да го открият. Тогава е вероятно животът ми да не бъде повече в безопасност, а аз много го обичам. Даже при такава незначителна и далечна възможност предпочитам да постъпвам предпазливо. Затова никой освен теб не знае за Звездокрай и ти го научи едва след като бяхме вече в космоса. Дори при това положение съществува въпросът за екипажа. — Чанис отново се усмихваше иронично, явно напълно овладял положението.