Айзък Азимов - Втората Фондация

— Не. Казах ви, че промяната е почти незабележима. Още по-смущаващо е, че трудно се разпознава и понякога се налага да изчаквам, преди да предприема нещо, тъй като не съм сигурен дали определена личност на отговорен пост проявява нормална нестабилност или някой се е намесил в съзнанието й. Верността им остава непокътната, но се изличават инициативността и изобретателността им. Оставен ми е съвършено нормален на вид човек, но напълно безполезен. През последната година шестима бяха обработени по този начин. Шест от най-добрите ми хора. — Едното ъгълче на устата му се повдигна. — Сега командват тренировъчни лагери и моето най-горещо желание е да не им се наложи да вземат решения при критични обстоятелства.

— Да предположим, сър… че не е Втората Фондация. Ами, ако е някой друг, като вас например… друг мутант?

— Планирането е твърде внимателно, прицелът е прекалено далечен. Сам човек щеше да бърза повече. Не, цял свят е и вие ще бъдете моето оръжие срещу него.

— Възхитен съм от подобна възможност — каза Чанис с блеснали очи.

Но Мулето долови внезапния емоционален прилив.

— Да, явно сте разбрали, че ще извършите неповторимо деяние, заслужаващо уникална награда — дори да станете мой наследник. Точно така. Но знайте, че има и уникални наказания. Емоционалната ми гимнастика не се ограничава само със създаване на лоялност.

И когато Чанис подскочи ужасен от креслото, леката усмивка върху тънките устни на Мулето беше зловеща.

За миг, само един отлитнал веднага миг, Чанис изпита болката от всеобхватна скръб, нахлула в него. Беше го поразила физическа болка, която потопи в непоносим мрак разума му и веднага се изпари. Накрая не остана нищо освен силен прилив на гняв.

— Гневът няма да помогне — подметна Мулето. — …Да, сега го прикривате, нали? Но аз го долавям. Така че запомнете — подобно нещо може да се направи по-силно и да се поддържа. Убивал съм хора чрез контрол на чувствата и не съществува по-жестока смърт. — Той помълча. — Това е всичко!

Мулето отново беше сам. Позволи на светлините да помръкнат и стената пред него пак стана прозрачна. Небето беше черно и надигащата се Галактична леща разпръскваше звездите си из кадифените дълбини на космоса.

Цялата омая на мъглявината се дължеше на купища от толкова многобройни звезди, че те се преливаха една в друга и образуваха облак светлина.

И всичко това щеше да бъде негово…

А сега оставаше да свърши само още едно последно нещо и можеше да заспи.

Изпълнителният съвет на Втората Фондация заседаваше. За нас те са само гласове. Засега нито точната картина на заседанието, нито самоличността на присъстващите са от значение.

Строго погледнато, не ще успеем дори да си представим същинско възпроизвеждане на която и да е част от заседанието, освен ако пожелаем да пожертваме напълно и минималната разбираемост, която бихме могли да очакваме.

Имаме работа с психолози — и не само психолози. Да кажем по-скоро учени с психологична насоченост. С други думи, хора, чиито основни възгледи за философията на науката са насочени в коренно различна посока от всички, които са ни известни. „Психологията“ на учени, отгледани чрез аксиомите, дедуцирани чрез наблюдателни навици от физическите науки, която има само далечна връзка с ПСИХОЛОГИЯТА.

Дотолкова бих могъл да обясня какво е цвят на сляп човек, когато и аз съм също толкова сляп, колкото е и той.

Същественото е, че събраните умове взаимно разбираха напълно дейността си не само чрез общи теории, но и посредством специфично приложение в продължителен период от време на тези теории към отделни индивиди. Говорът, какъвто го познаваме ние, не им беше необходим. Част от изречение представляваше почти задъхано многословие. Жест, промърморване, извивката на лицева черта — дори знаменателно подбраната пауза даваха нужния информационен сок.

Поради това си позволяваме свободно да преведем малка част от конференцията в крайно специфични комбинации от думи, необходими за умове, които още от детството им са били ориентирани към философията на физическите науки; дори с риска да се изгубят по-фините оттенъци.

Преобладаваше един „глас“ и той принадлежеше на личността, известна просто като Първи Говорител.

— Сега е ясно съвсем определено какво е спряло Мулето при първото му лудо нападение. Не бих казал, че това помага на… е, на организацията на положението. Явно той едва не е научил къде сме чрез изкуствено подсилената мисловна енергия на един, както те го наричат, „психолог“ в Първата Фондация. Психологът е бил убит точно преди да успее да съобщи своето откритие на Мулето. Събитията, довели до това убийство са абсолютно непредвидени за всички изчисления под Фаза Три. Вие продължете.