Айзък Азимов - Втората Фондация

Ръката на Притчър се отдръпна от бластера и за миг той бе обзет от неясно безпокойство. Какво му бе попречило да действа? Какво го бе вдървило? Имаше време, когато беше непокорен, заобикалян при повишенията капитан от търговската империя на Първата Фондация, когато той, а не Чанис, щеше да извърши подобно бързо и дръзко действие. Беше ли прав Мулето? Нима неговият контролиран разум беше дотолкова обзет от послушание, че да се лиши от инициатива? Усети как засилващото се униние го завлича в странна отпадналост.

— Добре изработено! — каза той — Но в бъдеще ще се съветваш с мен, преди да вземаш подобни решения.

Вниманието му привлече мигаща сигнална светлина.

— От машинното отделение е — подхвърли небрежно Чанис. — Загряха с петминутно предупреждение и ги помолих да ме уведомят, ако има някакви нередности. Ще пазиш ли крепостта?

Притчър кимна, без да продума, и сред внезапно връхлетялата го самота се замисли за бедите на наближаващите петдесет години. На екрана за външно наблюдение имаше редки звезди. Центърът на Галактиката се замъгли от единия край. Какво ли щеше да е, ако беше свободен от влиянието на Мулето…

Но при тази мисъл той се ужаси.

Главният инженер Хъкслани изгледа строго младия мъж без униформа, който се държеше с увереността на флотски офицер и изглежда притежаваше власт. Хъкслани като професионален флотски човек от дните, в които устата му миришеше мляко, обикновено бъркаше властта с отличителните знаци.

Но Мулето бе назначил този човек и, разбира се, Мулето имаше последната дума. Единствената при това. Той не го оспори дори в подсъзнанието си. Контролът на чувствата стигаше надълбоко.

Хъкслани подаде малкия свален предмет на Чанис, без да каже нито дума. Чанис го вдигна и се усмихна чаровно.

— Вие сте човек на Фондацията, нали, шефе?

— Да, сър. Преди Първия Гражданин да я поеме, служих осемнадесет години във флота на Фондацията.

— Във Фондацията ли сте учили за инженер?

— Квалифициран техник първи клас — Централен институт на Анакреон.

— Много добре. И намерихте това в комуникационната верига, там, където ви казах да търсите?

— Да, сър.

— Трябваше ли да е там?

— Не, сър.

— Какво е то?

— Хиперустройство за следене, сър.

— Не е достатъчно. Аз не съм от Фондацията. Какво представлява?

— Устройство, което позволява корабът да бъде проследен през хиперпространството.

— С други думи, можем да бъдем наблюдавани навсякъде.

— Да, сър.

— Добре. Май е скорошно изобретение, а? Беше разработено в един от изследователските институти, създадени от Първия Гражданин, нали?

— Мисля, че е така сър.

— И все пак е тук. Любопитно.

В продължение на няколко секунди Чанис прехвърля равномерно хиперустройството от ръка в ръка. После внезапно го подаде.

— Вземете го и го поставете обратно, точно където сте го намерили и точно в същото положение. Разбрахте ли? След това забравете за инцидента. Напълно!

Главният инженер потисна почти автоматичното козируване, извърна се и излезе.

Корабът скачаше през Галактиката, а пътят му представляваше пунктирана линия с големи промеждутъци между звездите. Тиретата, за които става дума, бяха оскъдните интервали от десет до шестдесет светлинни секунди, прекарани в нормалното пространство, а помежду им се простираха пролуки от сто и повече светлинни години, които обозначаваха „скоковете“ през хиперпространството.

Бейл Чанис седеше пред пулта за управление на Лещата и докато я съзерцаваше, отново изпита неволен пристъп почти на обожание. Той не беше човек на Фондацията и за него взаимодействието на сили при завъртането на копче или прекъсването на контакт не представляваше втора природа.

Макар че Лещата не би отегчила дори човек от Фондацията. В невероятно компактното й тяло имаше достатъчно електронни вериги, за да определят безпогрешно местоположението на сто милиона отделни звезди и точното им взаимно разположение. И сякаш това не беше постижение само по себе си, тя беше способна още да трансформира всяка дадена част от галактичното поле, по която и да е от трите пространствени оси или да го върти около центъра му.

Именно поради това Лещата бе извършила почти революция в междузвездните пътешествия. В ранните дни на полети сред звездите изчисляването на всеки „скок“ през хиперпространството изискваше тежък труд за ден или седмица, а по-голямата част от работата се състоеше в повече или по-малко стриктно определяне на „положението на кораба“ в галактичната координатна система. Основно това означаваше точното наблюдение на три много отдалечени една от друга звезди, чието положение спрямо производната тройна нула 3 3 Т.е. началото на условната тримерна координатна система. Б. ред. на Галактиката бе известно.