Айзък Азимов: Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)

Автомобилът зави надясно, мина под един свод и пое по дълъг коридор, с пътна маркировка и с по две ленти във всяка посока. Движението беше доста натоварено, а Грант — единственият неуниформен.

Вратите се повтаряха почти с хипнотична последователност от двете страни на коридора. Покрай стените имаше пешеходни пътеки, по които се движеха сравнително малко хора.

Автомобилът наближаваше друг свод, над който беше написано „медицински отдел“.

Дежурният военен полицай, застанал в кабина, подобна на тези на пътните полицаи, натисна бутон. Тежките стоманени врати се отвориха, мини-автомобилът се промуши между тях и спря.

Грант се зачуди под коя ли част на града се намираха в момента.

Мъжът в генералска униформа, който приближаваше с бърза крачка, изглеждаше познат. Грант се обади преди още да са се приближили достатъчно, за да си подадат ръка.

— Картър, ако не греша? Срещнахме се на Междуконтиненталния преди няколко години. Тогава не бяхте униформен.

— Здравейте Грант. О-о, зарежете униформата. Нося я тук само за авторитет. Това е единствения начин, по който могат да се издават заповеди. Елате с мене. Гранитния Грант, нали така ви наричаха?

— Е-е … да.

Влязоха в помещение, което очевидно беше операционна зала. Грант погледна през панорамния прозорец и видя облечните в бяло мъже и жени, които се суетяха, заобиколени от метални инструменти, остри и хладни. Всичките изглеждаха дребни поради изобилието на електронна апаратура, която беше превърнала медицината в клон на инженерството.

Вкараха операционна маса. Върху бялата възглавница ясно се виждаха рошавите прошарени коси.

— Бенеш ли е? — прошепна Грант.

— Бенеш — потвърди мрачно генерала.

— Какво се е случило с него?

— Добраха се до него, в края на краищата. Грешката е наша. Живеем в електронен век, Грант. Всичко, което правим, е с помощта на нашите транзисторни слуги. Отблъскваме всичките си врагове като манипулираме потоци електрони. Бяхме обезопасили целия маршрут, но само срещу врагове, снабдени с електроника. Не бяхме предвидили кола с човек на кормилото и пушки с хора на спусъците.

— Предполагам, че не сте хванали нито един жив.

— Никой. Човекът в колата загина на място. Другите бяха убити от нашите куршуми. Ние също загубихме няколко човека.

Грант отново погледна надолу. Лицето на Бенеш беше пребледняло, като от успокоително.

— Предполагам, че е жив, така че все още има надежда.

— Жив е. Но няма много надежда.

— Някой успя ли да поговори с него? — попита Грант.

— Капитан Оуънс, Уйлям Оуънс. Познавате ли го?

Грант поклати глава.

— Бегло си го спомням от летището, понеже Гондър го извика по име.

— Оуънс е говорил с Бенеш, но не е получил важна информация. Гондър също е говорил с него. Вие сте говорили с него повече от всеки друг. Каза ли ви нещо?

— Не, сър. А и не бих го разбрал. Моята мисия беше да го доведа тук и това е всичко.

— Разбира се. Но сте говорили с него и може би е казал повече, от това, което е имал намерение да каже.

— Ако го е направил, пропуснал съм го. Но не мисля, че е казал нещо. Като живееш от Другата страна се научаваш да си държиш устата затворена.

Картър се намръщи.

— Не е необходимо да бъдете надменен, Грант. По същия начин се научаваш да се държиш и от тази страна. Ако не знаете това… Извинявайте, не беше необходимо.

— Няма нищо, генерале — Грант повдигна рамене.

— Проблемът е там, че не е говорил с никого. Беше изваден от строя преди да успеем да се доберем до това, което искахме от него. По-добре да не беше напускал Другата страна.

— Докато идвах, минах покрай място, обградено с…

— Там се случи. Още пет преки и щяхме да сме тук, в безопасност.

— Какво му е сега?

— Мозъчна травма. Ще трябва да го оперираме и поради това се нуждаем от вас.

— От мене? — каза неразбиращо Грант. — Чуйте ме, генерале, в мозъчната хирургия аз съм дете.

Картър не реагира на думите му и те прозвучаха кухо и за самия Грант.

— Елате с мене — рече Картър.

Грант го последва през една врата, по къс коридор, до друга стая.

— Централната наблюдателна зала — поясни кратко Картър. Стените бяха покрити с телевизионни екрани. Креслото в центъра беше заобиколено с полукръгъл, наклонен пулт, отрупан с превключватели.

Картър седна, а Грант остана прав.

— Нека ви обясня накратко ситуацията. Разбирате, че Ние и Те се намираме в равновесно положение.

— И сме така от доста време. Разбира се.