Даниел Апостолов: Спящата Катерица

Знам, — каза той, — че не одобряваш това, което е призванието на моя живот. Държавата! Ето за какво трябва да се бори всеки човек! Монархията! Това е единствената истина!

Да живее Кралят! — провикна се Старият Бор и бързо наля две чаши с коняк. Връчи едната на противящия се офицер. — Да пием за Краля! Какво? Ти отказваш да пиеш за здравето на Краля? — Пауза. — Точно така! Господ да пази Монархията! — и Старият Бор се изхили така, че питието заседна в гърлото на Бил Мейсън.

Братко! — (патетически-възпитателно) — Срамувам се от теб! Не можеш да отричаш по този начин закона! Не ти ли е мила националната идея?

Гукам от умиление! — и Старият Бор изгука няколко пъти. Една гугутка отвън му отговори и той се преви от смях, катурвайки се от пъна.

Ти, моят брат, как не разбираш, колко важна е Държавата! Ако не беше тя, кой щеше да те закриля от убиеца нощем? От крадеца в тъмната уличка? От изнасилвача? … Не, не се смей така! Ами кой щеше да те пази … — внушителна пауза, преди голямата дума. — от ВРАГА?! Монархията е нашият общ дом и ние трябва да я закриляме както тя нас!

Да живее Монархията!

Още един коняк изклокочи в чашите.

Огнената течност спомогна за прокарването на патриотизма в кръвта на офицера.

Огледай се! — разпалваше се той. — Виж покварата и беззаконието! Те са протегнали нокти към нас и единствено истинската, силна, безкомпромисна власт на монархията ни опазва от кървавите им ръце! Справедлив е съдът ни! Не можеш да вкараш един изнасилвач в затвора без съд! Той трябва да има право на защита!

Млъкна, защото усети, че нещо не е съвсем наред в логиката му. Но вече беше забравил последните си думи.

Моралът на обществото! — извика той. — Кой, ако не монархията, създава морала?!

Господ да пази Кралицата! — изврещя Старият Бор и бутна още едно питие към брат си. Той го гаврътна, за да успокои разбушувалите се страсти.

Старият Бор се изправи. Бил Мейсън го последва.

Е, братко, — каза Старият Бор, — очаква ме работа. Щастлив съм, че намина!

И аз се радвам. — смутолеви несигурно Бол Мейсън. Прегърнаха се. Този път, подхранвана от алкохола, прегръдката бе по-спонтанно.

Довиждане, братле!

Бай, пиленце!

Ухилен до уши, Старият Бор затвори вратата след полицая и гаврътна още малко от коняка. Заскача като възбудена кокошка из стаичката си и надаваше опиянени крясъци.

Господ да пази Кралицата!

Цяла сутрин този звук раздираше горското спокойствие. Когато Голямата Катерица дойде да види, защо Старият Бор се бави толкова, тя го завари къркан да драйфа в поточето.

Ей сега идвам, миличка. — изфъфли той с идиотска усмивка, която си размиваше непрекъснато очертанията. — Ей сега, миличка!

Старата вещица го нарами и забърза към Поляната на Самодивите, защото времето не чакаше.

Едно не можеше да разбере Аскър — откъде изведнъж се беше взела тази държава. Монархии по света имаше много. Крале и кралици — с лопата да ги ринеш. Отчаяни принцеси, киснещи по разни замъци под надзора на лами и змейове — всеки втори замък криеше в кулата си нещо такова. Стража — ами разбира се, цели армии наводняваха света. Обаче монархия с парламент и задължителна военна служба — подобен кошмар не можеше да бъде създаден дори от колективните видения в една психиатрична клиника!

А, да. Клиниката. От кога, по дяволите, по света имаше психиатрични клиники??!

Светът беше започнал да се побърква.

Аскър седеше на пейката, като очакваше да острижат хубавата му коса. Отначало много се подтисна, но по-късно взе да му се услажда мисълта да походи като скинар, или както той го наричаше — като гигант. Гигантите по принцип бяха плешиви, огромни и мускулести и БЯХА ПРОЧУТИ С ОБРАТНИТЕ СИ СЕКСУАЛНИ НКЛОННСТИ и с омразата си към всичко живо. Изглежда до тук приликата със скиновете свършваше, защото в един гигант можеш да откриеш някакво очарование само ако харесваш да те изнасилват до смърт. При това гигантите НАИСТИНА бяха обратни типове и се размножаваха предимно по този начин.

Аскър си позволи да си помечтае за няколко внушителни гиганта, вместо да го острижат и да го пратят в казармата. В строителни войски — най—елитният корпус на педерасите.

Благодаря ти, Господи! — каза си наум Аскър и показа на Господ конфигурация от три пръста с преобладаващ среден.

Господ не се забави да му го върне — беше му изпратил един ефрейтор, който да види кукиша пред лицето си.

Гадното ефрейторче срита новобранеца на земята.