Даниел Апостолов: Спящата Катерица

В помещението се намираха още осем души. Двама от тях бяха качили краката си на масата по американски начин, а други трима седяха и гледаха самодоволно като американци. Останалите двама бяха старец, който пушеше лула и с раираната фанела си даваше вид на морски тип (естествено от американския военноморски флот) и млада катерица, която веднага привлече вниманието на новодошлите. Беше облечена топло, но някак си кройката на дрехите подчертаваше тялото й. Сигурно бяха изработени от американец, толкова добре бяха изпипани.

Привет, — каза тя умърлушено, когато започнаха да я поздравяват. — Надявах се да не дойдете и операцията да не се състои.

Разбирам те, — отвърна Аскър. — Значи ти си „Нула Седем“.

Тя кимна.

А ти трябва да си „Уплаха“.

Аха!

„Уплаха“ беше командирът на мисията. Аскър малко се изненада, като разбра, че го назначават на този пост, но някак си го преживя.

Останалите също се представиха. Само старецът потриваше мълчаливо брада така, както г оправят американските старци.

Екипът се състоеше от „Кокиче“ — водач, и още девет войника, които имаха за цел да подсигурят безопасността на „Уплаха“ и „Нула Седем“. Между другото кодовите названия бяха взети от някакъв справочник на американските секретни служби, попаднал по неизвестен начин в тази астрална равнина, отстояща на цели девет астрала от земната.

Старецът се раздвижи. Отвори някакъв сандък и измъкна от там радиомагии. Раздаде ги заедно с няколко М-16 — американски оръжия. Оформиха стрелковата група от четирима души и се застягаха за път. Постовият, който ги посрещна горе на стълбите, разглеждаше заинтригуван някакво порносписание и не им обърна никакво внимание, докато се изнизваха, сложили американските си очила за нощно виждане и нарамили десеткилограмовите си раници с американско бойно снаряжение. Изглеждайки по толкова американски начин те се надяваха, че противниковите войски могат да ги сметнат за свои, което означаваше, че евентуално биха могли да се нахранят за сметка на врага в някоя крайпътна казарма.

Аре. — каза старецът и захлопна вратата. После отиде и започна да досажда на постовия да му даде списанието.

Светът вече не беше непрогледно мастило и подозрителни шумове. Точно като в американските технотрилъри, очилата даваха зелена картина на света, дори създавайки триизмерен образ.

След броени минути напуснаха изоставените улици и навлязоха в поле, което едно време е раждало жито и пшеница, а сега раждаше плевели. Прекосиха го бързо, разгънати в дъга, за да не бъдат изненадани, и скоро релефът се промени и започна да се изкачва. „Кокиче“ излезе на петдесет метра напред, за да води, след него на двадесет и пет метра движеше стрелковата група, а „Уплаха“ и „Нула Седем“ бяха ескортирани от останалите членове на групата, още толкова по-назад.

Беше съвсем спокойно, до фронтовата линия имаше два километра и Аскър си позволи да огледа момичето. Очилата му се затрудниха при предаването на похотливия му поглед.

Стръв, значи. — каза той шепнешком, без да използва радиомагиите.

Катерицата кимна.

Някъде из родословното ми дърво имало крал и затова решиха, че кандидатурата ми е подходяща.

Не забелязах да си много въодушевена.

Абе цикълът ме изненада и бих предпочела да не се мъкна сто километра, а после евентуално да прекарам няколко дни в студена каменна килия без санитарни удобства.

Кофти, наистина. — съгласи се съчувствено Аскър. — Служиш във войската или си наемничка?

Имах малки финансови затруднения, когато един приятел ми спомена за шанса. За подобни работи плащат тлъсти пари.

Далавера е да си наемник.

Замълчаха, насочвайки вниманието си към обкръжаващия ги свят. Беше толкова скучен, че ако имаше публика, тя щеше да си излезе и да си поиска обратно парите. Продължаваше да вали, хълмовете, през които се влачеха, бяха голи, обрасли само с хърбава трева. На изток, накъдето вървяха, от време на време просветваха мълнии или експлозии.

Преди една седмица си купих „Фройдианата“.

Аскър не беше наясно, какво да отговори.

Липсва ми страшно много. — допълни катерицата.

Ааа. — пауза. — Как всъщност се казваш?

Мила.

Да не си зодия рак?

Не, защо?

Във фамилния кодекс пише да се пазим от Мили-раци е и още пише, че не знаят на кой свят се намират. Пише и други неща, но те засягат прекалено интимни области от живота на майките им.

Е, не съм рак. Водя се зодия Огошо.

Каква?