Даниел Апостолов - Спящата Катерица

Няколко камбанарии удариха седем пъти. Тихият камбанен звън се разнесе в безмълвния сумрак над гората и разбуди няколко глезени петела. Те наставаха и започнаха да вдигат такъв шум за закуска, че цялата поляна се обсипа със стенания и ругатни. Катериците се опитваха да отворят очи или да продължат да спят.

Както винаги Голямата Катерица можеше да бъде събудена единствено с топ, така че с непосредствените й задължения се зае Стария Бор, който като по чудо не беше мъртво пиян.

Дребният му силует започна да обикаля по росната трева сред свитите на кълба тела. Навеждаше се, обръщаше безцеремонно главата на катерицата, отпусната най-често като мокри пелени, и ако разпознаеше някоя от участничките в Похода, изливаше с една лейка във врата й малко вода от потока. Това почти винаги имаше ефект, а за най-трагичните случаи дядката държеше в джоба си няколко ледени риби.

Селският оркестър се беше изнесъл, отново имаше няколко повалени дървета, а масата лежеше на трески на земята, омешана с натрошени чинии, чаши и бутилки, недоядена храна и повърнато. В ъгъла на поляната някой беше забил единия й крак и беше закачил на него като знаме някакъв сутиен. Еднорогът спеше прав с отворени очи, вързан под коневръзя. На рога му беше набучено парче сладкиш.

Закуската премина в мрачно мълчание. От време на време някоя катерица тичаше да драйфа. Набързо нарамиха екипировката, приготвена грижливо още преди купона, и се изнизаха безшумно по пътеката към столицата. Старият Бор раздигна масата, като остави мръсните чинии на Катериците, и отиде в къщата си да си доспива. Петлите, които негодуваха срещу небрежното отношение към прехраната си, получиха в отговор само няколко немощни ругатни и продължиха да кукуригат на вятъра, вирнали червени главици към бледото синеещо прохладно небе.

Походът започна.

Денят премина, без да бъде ознаменуван от нещо забележително. Пребиха някакви дърти селяндури, които се опитаха да се правят на големи мъже и да ги обарват, после нахлуха в някаква ферма, където опустошиха тридневните запаси на нещастния стопанин, а той не си позволи да протестира първо, защото вече веднъж беше правил тази грешка при предишен Поход и второ, защото момичетата прогониха бирника, дошъл за данъците. Продължиха пътя и към четири след обяд преминаха, облечени с белите си наметала, под високата арка на крепостните порти на столицата. Стражата беше прелъстена с няколко усмивки и кесийка пари.

Стор Лиа-Дел беше голям град. Имаше неизброимо количество тесни улички, кръчми и хотели. Затова се наложи да спрат на главния площад, за да изберат, къде най-напред да отседнат.

Стор Лиа-Дел Палас. — заяви Криси. — Имам да им отмъщавам на тея задници.

А, за онова ли? — попита Бейби.

Аха. Заслужават един голям, кралимарковски …

О.К. Значи Стор Лиа-Дел Палас. — оповести решението си Далила и отидоха при хотела, който се намираше през две пресечки.

Влязоха с шум и смях във фоайето. Веднага десет пиколо дойдоха, за да им предложат услугите си и бяха пренебрегнати напълно. Катериците взеха един цял етаж, по една стая за всяка, като платиха двойно на щастливата рецепционистка. Парите, както можеше да се очаква, бяха абсолютно фалшиви.

В общи линии бяха най-ужасните посетители, които хотелът беше посрещал някога. За двадесет и четири часа го разориха отвсякъде и ме мързи да описвам методите им, които са поразяващо сложни и на непосветения изглеждат наистина невъзможни — нещо като бъг в реалността. Т.е. никой никога не би повярвал, че ако направиш това, което те направиха ще се случи онова, което се случи. Абе, ако си се занимавал някога със свързани списъци, които поддържат указател единствено към следващия елемент и към един текущ елемент, възниква естественият въпрос, как да отстраниш текущия елемент, без да се налага да претърсваш списъка от самото му начало (защото, след като разкараш cur, трябва да инициализираш next на предишния елемент с cur->next, а ти не знаеш адреса на този предишен елемент). 1 1 Е, та начинът за това, който разните там програмисти предлагат, е да размениш стойностите на текущия и следващия елемент, при което вече се оказва, че ти трябва просто да разкараш следващия елемент, при което неговият предишен ти е известен — това се оказва, че е текущият. Като го чух не се успокоих, докато не го нарисувах десет пъти, убеждавайки се, че по дяволите, става, въпреки възнегодувалата ми интуиция. Та нещо такова направиха и Белите катерици — седнаха, мислиха два часа, съставиха алгоритъм, разделиха си ролите и разориха хотела. Абе Бели Катерици, какво искаш. К’во можеш да очакваш от Катерици, които слушат Смоуки и рокчета от шестдесетте? б.а.