Даниел Апостолов: Спящата Катерица

От цялата далавера си заслужава да се отбележи, че Айкра беше изпратена да проучи, как стоят нещата, и след като спа с един много готин (като американец) полицай, разбра, че се води неявна война — предимно с малки свръхсекретни оперативни групи. Затова, когато настъпи втората вечер в хотела им (или това, което беше останало от него), Белите катерици събраха съвет и единодушно решиха да отидат на бойното поле и да видят, какво могат да направят. За целта се обявиха за оперативна група „Юнивърсал Скуиръл“ и откраднаха два транспортни слона, забравени от някой клиент при бягството му от хотела.

Три нощи след това, когато бяха на някакви си десетина мили от „горещата зона“, някакъв мъж със син гащеризон и крила на гърба дойде и започна да прегражда пътя им, докато няколко други като него чертаеха пентаграми, подпяваха проклятия и извършваха ритуални обреди. От двете страни на не особено широката чакълена алея се издигаха вертикални каменни стени. При спрелите слонове дойде един тип с крила и сив гащеризон, стискайки в ръка умряло коте, което може би преди да го стисне е било живо.

Съжалявам, — каза, — но ще се наложи да се върнете и да минете от другаде. В района се извършват темпорално-съдбовни корекции.

И аз какво да направя, да се почеша по катерицата ли? — попита слонът.

Да. — отговори мъжът предизвикателно.

А. Ама аз нямам катерица.

После слонът се размърда и събори без въобще да му пука тухлената стена върху цял екип темпорални техници, които от този момент нататък се нуждаеха най-вече от нови крила-протези.

Продължиха нататък.

Мълниите на хоризонта ставаха все по-ярки. Трясъкът им се смесваше с грохота на рушащи се бази на специални подразделения на двете воюващи страни. Бойни пегаси правеха конкуренция на мълниите, фучейки сред ослепителна светлина насам-натам, а взривните им магии наелектризираха въздуха до синьо. Имаше и още една подробност, която от земята не можеше да бъде забелязана — групите оперативни работници, които сновяха из хълмовете, устройваха засади, налитаха на засади или открито воюваха. Една от тях, натоварена с наистина свръхсекретна специална задача, вече се намираше във вътрешността на врага, а той от своя страна подготвяше своите тактически оръжия, с които смяташе да изненада Стор Лиа-Дел. Така че и двете държави, като истински американци, удържаха успех.

Като добавка на всичко темпорално-съдбовната тъкан беше неспокойна и съвсем неочаквано се случваха най-невероятни съвпадения: като например, че Криси срещна и се запозна с един оперативен работник от наш’те, чийто отряд бил разбит, и той се присъедини към Белите Катерици, които му обещаха да става купон. А, та този тип, облечен във военна униформа, беше внук на Стария Бор, което естествено не стана обществено достояние, защото и той самият не го знаеше. След това няколко приятелски настроени жаби от съседното блато се превърнаха в принцове, когато Катериците започнаха да ги целуват на бъзик и след това истинските жаби едвам се отърваха от лигите им. В един окоп пред очите им се получи имплозия и от кървавата каша се появи героичен ветеран на двадесет и пет години, въоръжен с гранатомет и BFG, и заяви, че идвал от някаква виртуална реалност, наречена DOOM. Това разтревожи смътно съзнанието на Криси, но така и не успя да разбере защо. После обаче се появиха дуум-прасета, баби педераси и като капак онова прасе от последното ниво, на което му трябваха шест изстрела с BFG, за да пукне. За съжаление точно секунда преди последното BFG да го достигне, една от безбройните му самонасочващи се ракети очисти ветерана. Разклатеното равновесие се възстанови за известно време.

„Юнивърсал Скуиръл“ понарасна доста. За да попълнят липсата на транспортни средства, Катериците се събраха в кръг, начертаха пентаграм и призоваха демон, който им докара от небето два бронирани пегаса. Задвижиха нататък сред подутините на реалността, където бъговете се появяваха и отстраняваха отнякъде свише.

Край тях забързано мина един стар бор. Криси се загледа в него. Да, това беше Адалор, властелинът на онова злополучно плато. Клоните му прошумоляха в мрака и отминаха напред.

На хоризонта се зароди зарево. Постепенно силата му нарасна и „Юнивърсал Скуиръл“ се застоя на един хълм, докато Катериците го разглеждаха. Последваха го някакви внушителни фигури с изсечени рамене. Луната примигна с очи, заслепена.

Мраморните хора! — изрече Криси със страхопочитание.