Даниел Апостолов - Спящата Катерица

Раздирателен крясък отлетя на север и на юг. Докарвайки до безсилна ярост един генерал, останалите шест змея се отклониха внезапно от първоначалния курс. Огнените им езици припламваха като сигнални светлини на приближаващи се самолети. Аскър вдигна удовлетворено палец. Мисията беше приключила. През следващите няколко денонощия „Нула Седем“ щеше да има такава охрана, че едва ли някой би посмял да припари до нея.

Беше време да се погрижат за изтеглянето си. Аскър даваше разпореждания, когато „Кокиче“ го повика и посочи небето на запад. Отначало, заслепен от пламъците на накацалите около крепостта чудовища, „Уплаха“ не успя да различи нищо. Едва след като взе в ръце бинокъла, видя, че към Целта се приближаваха с плавен размах два тежковъоръжени бойни пегаса.

Защо, по дяволите, ги управляват жени?!

„Кокиче“ взе обратно бинокъла.

Наистина, шефе! Какво да правим?

Просто ще изчакаме, докато отминат, и после продължаваме. Всички а намерят прикритие!

Разположиха се според предварително уговорен план. Пегасите наближиха и змейовете станаха неспокойни. Изглежда това не убягна от погледа на крилатите коне, защото те отказаха да летят нататък и закръжиха, набирайки постепенно височина.

Горе-долу по това време от насрещните хълмове излязоха два слона и се спряха тромаво. „Кокиче“ включи радиомагията.

Шефе, два слона при обекта! Също са управлявани от жени!

Аскър само му направи знак с ръка да мълчи и продължи да наблюдава.

Криси беше много изненадана, когато се натъкнаха на обкръжената крепост. Като всяко дете знае, това можеше да означава единствено, че в кулата се намира принцеса. През последните няколко години бяха останали твърде малко истински принцеси и още по-малко свободни чудовища, да не говорим за герои, които да се сражават с тях, за да спасяват принцесите. По света имаше достатъчно много катерици, които сами ти идваха, че да си създаваш допълнителни главоболия.

Ясно беше, че е станало някакво недоразумение. Пегасите се спуснаха на земята сред хълмовете, където се бяха оттеглили останалите Катерици. Всяка от тях знаеше, какво ще последва, но трябваше да чуят официалното одобрение на Далила. Тя обаче спеше в обятията на един от принцовете и само ръмжеше и хапеше, когато се опитваха да я събудят. Стояха и чакаха в нерешителност. Наклаха огън и взеха да си направят закуска от храната, която бяха откраднали от Стор Лиа-Дел — най-вече консерви.

Дойде време да изгрее слънцето. Но вместо това небето само доби сребрист оттенък, който съвсем не предвещаваше топли и ласкави лъчи. Сумракът не се просветли особено. Известно време погледите на всички бяха отправени към хоризонта и се възцари тишина.

Не се случи нищо.

Гладът победи любопитството. Огънят в този момент заместваше сполучливо дневната светлина, затова близо половин час се чуваха обичайните мляскащи звуци и многобройните разговори. Но когато по това време още нищо не беше изгряло, Криси изпита усещането, че ще се случи нещо интересно, или, както би било по-правилно да кажем, че нещо нямаше да се случи и това ще бъде интересно.

Разговорите постепенно утихнаха и пак всички гледаха, как слънцето не изгрява.

Последното нещо, което някой очакваше, беше пред очите им да изскокне луната, която беше залязла уверено само преди деветдесет минути.

Пет минути по-късно, точно на същото място, изгря още една сребриста луна. Оптимистите спечелиха облозите и за третата луна. Четвъртата вече бе просто поредната баналност.

Хаосът, който обхвана планетата, можеше да се обясни единствено с бедната фантазия на по-голямата част от обитателите й.

Когато, объркани, двете враждуващи страни изтеглиха войските си от бойното поле, съсипаните, мръсни войници отказаха да минат по одобрените от командването маршрути, защото и в двете държави високи мрачни фигури ги причакваха, говореха срещу войната и подбуждаха съвестта. Някой се опита да стреля по тях, но Ходещата Воля им обясни от мраморната си рамка, колко лошо е това и пир мисълта, че може да го стори отново ако продължат, ги застави да захвърлят отвратени оръжията си по-далеч. Всички, без изключение, се прибраха с вкиснати лица, несвързани думи за морал, етика и правата на човека. Психиатрията процъфтяваше 2 2 Няколко месеца по-късно синдикатът на психиатрите сключи таен незаконен договор с Мраморните Хора, защото печалби, каквито реализираха след Луно-парада, на бяха виждали никога до сега. След това синдикатът излезе в пресата с изявление за свободата на расите и се обяви срещу дискриминацията на мрамора. След многобройните митинги и протестни декларации Мраморните хора бяха допуснати до аналите на властта и въпреки каменопробивните машини, с които Ку Клукс Клан снабдяваше упорито гражданите, все повече лица на телевизионния екран изглеждаха като мраморни и все повече хора говореха открито за морал, етика и правата на човека, нареждайки се от двете страни на улиците. Затова туризмът спадна до нула, но в замяна се образува психиатричен елит, който проповядваше, че електронните психиатри не са по-лоши от живите и след това взимаше безбожен данък „Психиатър“ от обърканото население, което си изливаше мъките върху малки жълти кутийки, програмирани да отговарят винаги с едно и също: „Съжалявам приятел, разбирам проблема ти и искам да те уверя, че истинските психиатри нямат такива проблеми. Струва ми се, че единственият проблем в момента си ти и следователно можеш да бъдеш отстранен в най-скоро време.“. б.а. .